От много време се питам,имам ли нужда от помощ?
Здравейте! На 36 години съм,семеен от 12 години,не живеем в България! Преди време се определях като бисексуален в момента хомосексуален,изобщо не зная кой съм или какво! Винаги съм харесвал мъже и това не ми е пречело,до скоро! Преди 12 години срещнах жена,която мога да кажа е изключителна,оженихме се и заедно създадохме прекрасно същество.Имам дъщеря на 11 години! Но колкото и да бях щастлив от време на време си имах"моите моменти". Разбира се съпругата ми разбра,няма как да се криеш толкова дълго време от човек който те познава повече от себе си.
Както и да е! Мога да кажа,че до миналата година всичко вървеше нормално. Може би годините,или сивото ежедневие,така си мисля аз,оказаха влияние,но някак си истинах към този човек,към съпруга та ми! Започнах да се дразня от не значителни неща.Повече от 8 месеца не сме имали интимни контакти,дори не спим в едно легло.
Преди месец срещнах един мъж,онлайн,в началото само си пишехме. Не след дълго започнахме и да си говорим по скайп,видео разговори,и това ме правеше истински щастлив! С часове говорехме,смеехме се и споделяхме как ни е минал деня и т.н. Съпругата и детето ми заминаха за България и аз го поканих вкъщи! Може би това беше най-голямата ми грешка! Той до последно се опитваше да ме убеди в това,колкото и да му се искаше да се срещнем,но накрая дойде! Изкарахме си страхотно,хапнахме пийнахме,говорихме си много,накрая си легнахме,гушнахме се и заспахме! На сутринта той си тръгна и това ме разби!!!!!!!!!!!!!!
Цял ден си мислех,колко бях щастлив! Никога преди не съм се чувствал така,от много време не бях мислил за някого,как е пътувал,разтоянието между нас е 3 часа по магистрала,дали е уморен. Дали му е минала главата,той тръгна от вкъщи със силен главобол,и така. От този ден,както и в момента,мога да кажа че се чувствам ужасно! С него говорехме още няколко пъти и се разбрахме,че е по добре да не се чуваме вече,защото ще е по-лесно и за двамата,но това ме убива.
Семейството ми се прибра преди няколко дни и положението в момента е страшно. Не ми се говори,осъзнавам че се държа отвратително,но не е нарочно! Дразня се от всичко,когато ме пита ,Какво прави днес,Какво ще вечеряме,Кой филм ще гледаме!
Като седне до мен,абсолютно от всичко.
В главата ми е пълна каша! Искам да и кажа всичко,дори и да се разделим,но зная че в момента не мога да си го позволя,имам прекалено много отговорности. Задавам си въпроси от рода на "до кога ще живея така,живота който не е мой" ! Вече съм на 36,нямам нито време нито желание да продължавам по този начин. Осъзнавам че и за нея ще е по добре ако се разделим,аз не мога да и дам това което тя заслужава и очаква,не мога и не искам!
Наистина имам нужда да поговоря с някого,да чуя чуждо мнение,ако не съвет! Стига толкоз,толкова съм объркан!
Ще съм благодарен ако, изчетете всичко и ми отговорите. Поздрави и благодаря
