Автор Тема: Има ли тук все още любов  (Прочетена 1421 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Kokonka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Има ли тук все още любов
« -: 15 септември 2018 14:28:49, събота »
Здравейте! Моля за помощ! Седем години работих с психолог и толкова много научих. Научих да обичам себе си, научих как да комуникирам с партньора, със семейството и въобще с хората ...правилно. Станах по-осъзната, работих с травмите си и ...въобще доста работа свършихме. Срещнах и мечтания партньор, действителността се оказа много по-прекрасна и от най-смелите ми мечти. Зная кое е важно за мен, открих качествата, които търсех и въобще не ме притеснява присъствието или отсъствието на други характеристики, които за мен са маловажни. Имали сме и разногласия, конфликти, а тяхната поява само ни сближаваше повече, защото успявахме да разберем защо се появяват и какво идват да ни кажат. Връзката ни е от 2 години, а преди година моята психоложка почина. Тежка е загубата й. Чувах гласът й все така да ми помага в трудни моменти. Но започнах да се справям и сама, все пак седем години се бях подготвяла. Връзката ни се развиваше, любовта ни растеше, крояхме планове за общо бъдеще. Живеем в различни държави и аз се приготвях да се приместя в неговата. Приятелят ми е чужденец. За тези малко повече от две години заедно, пътят който е изминал, за да се виждаме е все едно е обиколил земята 3 пъти. Идваше всеки месец, а понякога дори по-често. Да ви го опиша ...той е изключително умен, интелигентен, мил, спокоен. Джентълмен и се радваше на всичко в живота. Търпелив и даряващ любов. Винаги държи на думата си, честен и верен. Сега ще кажете, че всяка влюбена жена така говори за нейние мъж  ...ама понякога наистина е така. Има такива хора-съкровища!!! И това до началото на това лято. Какво се случи ...бяхме навън и една от моите приятелки решила да го подпита за пръстен и кога ще ми предложи брак. Той отговорил, че мисли за това, но не е сега момента и иска да види първо как ще протече съвместното ни съжителство и с дъщеря му. Не знаех за тази случка. Не съм обсъждала с приятелки тези неща, нито съм пускала "невинни" подмятания относно брака. Единствено още в началото на връзката го бях питала дали иска още деца, а той отговори, че иска и е отворен за брак ( няма такъв с майката на дъщеря си). Проблемите ни започнаха на следващия ден след подпитването от моята приятелка, както по-късно разбрах. Тя ми каза какво се е случило понеже се чувстваше виновна за създалите се неприятности. Аз не я обвинявам за това. Всичко започна с невинна реплика, която явно задейства нещо в него, реагира остро ...с ирония. Не разбирах какво се случва ... помислих, че му се е отключил подтиснат страх от обвързване. Реших да действам с любов, разбиране, без да коментирам темата за брака и просто да бъда прекрасна и жената, на която аз се възхищавам. Трудно беше. Каквото и да правех той се отдръпваше все повече, комуникацията ни не се получаваше. Стана студен, не показваше любовта си както преди. Когато се опитвах да изразя нещата които ме нараняват се отдръпаше още повече и казваше, че го обвинявам. Така един ден не издържах и му  казах, че не мога повече така и искам да се разделим. Той каза добре и това беше. Мина известно време ...няколко дни и видях, че съм сгрешила. Опитах да говоря с него, но контакт постигахме  много труно. Той е изключително чувствителен, бил много наранен от нещата които се случили (без да съм казвала нито една обидна дума). Един месец бяхме разделени, проведохме много и многочасови разговори. Оплакванията му бяха, че не чувства емоционална сигурност във връзката ни, че не чувствал, че има право да е уязвим, че не можел да поставя граници и винаги прави това, което другите искат от него. Това са неща, които той носи от миналото си и го осъзнава. Зная, че няма идеални хора, а да давам на партниора си тези неща ми се стори най-прекрасното нещо  и решихме да дойде в моята държава за лятна ваканция и да видим дали осъзнато могат да се случат нещата. Малко по малко, къде по- плахо, къде по-смело той започна да изказва нещата, които го притесняват, решихме да дадем втори шанс на връзката си и да сме заедно отново. Въпросът, които ме притеснява ...е че докато сме били разделени лятото, той започнал само приятелски да си говори с една жена, която в момента минава дело да делба на децата, също като него и той и помагал със съвети. После обаче се оказа, че тя му урежда работа при нея, че излизат и за по питие и започна да ме измъчва ревност. Леко се опитах да му покажа, че не съм щастлива от тази комуникация. Стигна се и до по-открит разговор, като той твърди, че няма никакво привличане към нея и я описа като една от най-красивите на мястото на което живее и изключително чувствителна, та имали обашти неща и просто приятелство. И го питам ...ами аз ...аз не съм ли чувствителна ...а той ...аз съм била просто чувствителна а тя супер чувствителна ...Гръм да ме удари няма толкова да ме заболи ...колкото от тези думи. Ако опитам да изразя неща, които ме огорчават той казва че го обвинявам и се одръпва. Усещам как рухвам. Как да давам без да наранявам себе си. Как да намеря здравословните граници. Има ли тук все още любов?
Моля, помогнете!
Благодаря

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Има ли тук все още любов
« Отговор #1 -: 15 септември 2018 23:19:54, събота »
Здравейте, Kokonka!

Не зная дали приятелят Ви има привличане към тази жена, или двамата са само приятели. Но със сигурност мога да Ви кажа, че ако е първият вариант, ще усетите. По принцип женската интуиция е силна, макар и да звучи клиширано. Недейте да се фокусирате прекалено много върху този въпрос, защото предполагам знаете, че понякога само с мислите си човек предизвиква неприятното. На така зададения въпрос от Вас дали има все още любов, мисля, че има. Може би с приятеля Ви сте в период, в който трябва да се справите с конфликтите помежду Ви, за да продължите напред.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен Kokonka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Има ли тук все още любов
« Отговор #2 -: 19 септември 2018 17:39:37, сряда »
Благодаря!


Неактивен ЦециВихронрав

  • КОЛУМНИСТ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 201
  • Карма: +9/-1
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Има ли тук все още любов
« Отговор #3 -: 21 септември 2018 03:34:06, петък »
Бих искала да се включа и аз...
Като чета какво сте писала... Вие несъзнателно сте почнали да се държите във връзката си като психолог, а не като любима. Мъжете са по-чувствителни от нас, но в жената до себе си не търсят анализатор и психолог, а любима.
Имам връзка от 10 години и също анализирам поведението на мъжът си, но само наум. Никога не коментирам пред него страховете му, травмите от детството и комплексите му, а той си ги има в изобилие като всички нас. Анализирам ги само за себе си, за да мога да коригирам поведението си и да не ги подсилвам, а да ги туширам.
Този урок между другото го получих от мой близък приятел преди повече от 10 години когато го попитах защо по дяволите мога да градя приятелства, а не мога да изградя връзка. И защо гаджетата ми в един момент решават, че ме искат за доверен приятел, но не и за жена... Отговорът му беше, че понеже се държа като психолог (аз определено не съм) всеки ме иска за приятел с когото може да сподели и да поиска съвет, но за гадже с всичките тези ровения в душата на отсрещния не ставам. Мъжете имали нужда от жена която да обичат и да бъдат нейният силен и непобедим рицар и от друга такава която да им е само приятел пред която могат да разголят душата си и да си позволят да бъдат слаби и нараними.
Тежък урок си беше, но ми помогна. Сега оставям мъжът си да бъде силен, оставям го и да се среща с приятелите си и от двата пола където може да си позволи да бъде и слаб. Малко трудно ми се получи в началото да не ревнувам от една конкретна негова приятелка, но осъзнах, че са само приятели и тя за него е това което съм аз за приятелите си мъже.
Надявам се съм успяла да помогна поне малко.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Kokonka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Има ли тук все още любов
« Отговор #4 -: 23 септември 2018 22:21:07, неделя »
Благодаря и на вас за изразеното мнение :)
Приятелят ми е лайф коуч ...и както споменах аз се консултирах в продължение на 7 години с психолог. Това, че съм научила някой неща от нея, в никакъв случай не означава, че се опитвам него да съветвам или да го променям. По-скоро информацията използвам за себе си, за да си обяснявам случващото се и да реагирам по-възможно най-правилния начин.

Аз по-скоро започнах да се чудя по отговора за женската интуиция ...и как да я различим от страховете, които носим от предишни връзки?
Когато мисля спокойно ...виждам човека, в който съм се влюбила и му имам доверие. Когато се страхувам ...някакви неща започвам да си представям и малкото паяче става годзила ...

Неактивен ЦециВихронрав

  • КОЛУМНИСТ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 201
  • Карма: +9/-1
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Има ли тук все още любов
« Отговор #5 -: 25 септември 2018 03:01:45, вторник »
Извинявайте, не исках да ви засегна по никакъв начин. Просто така съм приела написаното от Вас.
Нямам идея какво е лайф коуч, но по Вашите описания е честен и чувствителен човек от което следва, че не би изневерил. Нямате причина да ревнувате. Успокойте се и му вярвайте както той вярва на Вас.
Успех!
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!