Автор Тема: Страх да не ми стане лошо  (Прочетена 2774 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен JuliaS2901

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Страх да не ми стане лошо
« -: 4 юли 2018 15:44:08, сряда »
Здравейте. На 16 години съм, момиче . От доста време насам изпитвам страх да изляза, защото може да ми стане зле. Когато изляза и мисълта, че ще ми стане зле мине през главата ми, внезапно ми се завива свят и ми става зле. Опитвам се да не мисля за това, но не мога да го контролирам. Препоръчват ми да потърся помощ, но нямам възможността в момента. Просто не мога да живея пълноценно с този страх. Също така ме е страх от кръв, дори когато се говори за кръв припадам. Надявам се да ми дадете някакъв адекватен отговор. Благодаря предварително.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1356
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Страх да не ми стане лошо
« Отговор #1 -: 5 юли 2018 17:26:45, четвъртък »
Здравейте JuliaS2901,

Описаният от Вас страх да излезете от дома се нарича агорафобия. Може да е съпроводено от паник атака, от която да се завива свят и да се чувства човек зле. Състоянието може да бъде и защитна реакция, отключена от някакво неприятно събитие в миналото.

Справянето с проблема е най-ефективно чрез т.нар. имплозивна терапия в съчетание с техники за справяне с паник атаки.

Имплозивната терапия представлява това, че психологът, психотерапевтът заедно с човека, който има такъв проблем, съставят списък от ситуации, които предизвикват страх, като те са степенувани по нарастване на интензивността на страха. Специалистът след това постепенно въвежда човека в тези реални или въображаеми ситуации, започвайки от тази, която предизвиква най-малък страх. Така се изгражда опит да се премине безпроблемно през тези ситуации и да не се изпитва страх, когато се случат. Към това се добавят методи на релаксация, които имат добър допълващ ефект.

Страхът от кръв  се нарича хемофобия. Тя обикновено стартира заради някое травматично събитие от миналото и може да се усили от стрес.

И в двата случая (страх да се излезе навън и страх от кръв) е вредно да се избягват ситуациите, свързани със страховете. Нужно е плавно и внимателно да се възвърне човек към нормалния ритъм на живот.

За справянето с паник атаката се прави следното.

Когато усетите страха, съсредоточете се върху дишането. Трябва да си доставяте достатъчно количество въздух. Избягвайте да дишате плитко и учестено, защото това е фактор да се замаете. Липсата на достатъчно въздух при плитко дишане също така и ще усили страха.

Затова се постарайте да дишате с 70% от капацитета на дробовете си като включвате и корема в дишането, т.е. дишате дълбоко (не се пренадишвайте с повече от 70% от капацитета на дробовете въздух, защото и пренадишването също не е полезно).

Ако ви обземат притеснителни мисли, кажете си, че те са такива, които не са заслужили внимание и всъщност всичко е наред, тъй като прилошаването се дължи на неправилното дишане от прекомерните страх и стрес. След това се фокусирайте се върху дишането си и се стремите да се отпускате чрез налагане на волята.

В най-общи линии това е процесът за справяне с такъв вид проблеми. Съветът да потърсите помощ е наистина правилен, тъй като е удачно да има психолог или психотерапевт до Вас, който да Ви помогне да преминете безопасно през цялата процедура.

психолог Людмила Боянова

Неактивен JuliaS2901

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Страх да не ми стане лошо
« Отговор #2 -: 5 юли 2018 18:25:01, четвъртък »
Благодаря Ви много за съветите. :)

Неактивен mina_v

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Страх да не ми стане лошо
« Отговор #3 -: 24 юли 2018 19:45:56, вторник »
Здравей Юлия,

преди няколко години и аз имах подобни на твоите страхове и панически атаки. Познавам много добре губенето на контрол над телесните функции, водещи до това да се чувстваш зле - сърцебиенето, задъхването и тн.

Ще ти споделя, че единственото нещо, което ми помогна да се справя, беше просто да ги игнорирам, когато настъпят.
Тъй като живеенето със страхове те кара да се съобразяваш с всички тях - да не попадаш в отворени/затворени пространства, да не излизаш, да не правиш това и онова, ежедневието се усложнява неимоверно от всички ситуации, които започваш да се стараеш да избягваш.

За това идва момент, в който ако си кажеш - ще направя това, пък ако ще да умра от сърцебиене докато го правя, отново взимаш контрола над себе си. Отнема много много пъти, в които това да се случи, преди да има ефект върху състоянието ти. Но ако възможно най-често си казваш - ще изляза и ще ида до там до където трябва да ида, ако ще да припадна по пътя, в крайна сметка успяваш да постигнеш намисленото и не припадаш/умираш или каквото си представяш, че би станало.

Надявам се това да ти е от полза, без да съм специалист по темата. :)


Успех.