Автор Тема: Губя човека до себе си  (Прочетена 395 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен krasi85

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Губя човека до себе си
« -: 28 февруари 2018 14:53:24, сряда »
Здравейте. Връзката ми се разпада. Понякога ми идва да се откажа от нея. Дадох си душата за човека до мен, но през цялото време то ме упреква в едно или друго. Обвинява ме, когато го попитам дали ми се сърди за нещо, че не ми обръща внимание. Преди той твърдеше, че не търся вниманието му достатъчно, а сега аз съм тази, която постоянно му звъни и пише. Заедно сме от почти две години. Проблемите започнаха още от самото начало, когато той изискваше от мен какво ли не във всеки аспект от връзката ни. Ограничаваше ме и определяше кога да се прибера у дома и кога не, в сексуално отношение положението беше много зле. Имаше разнообразни желания, които все не успявах да задоволя. Като личност той е много емоционален, но и егоистичен. Беше много ревнив, но държеше на контактите си с бивши негови половинки. Когато предявих претенции към това той ми каза, че съм несправедлива. Постепенно ме завладя ревност. Много съм подтисната от това, че той не ме подкрепя в нищо. Безразличен е към трудните за мен ситуации и ако предприема нещо за решаването на даден проблем той започва да ми крещи. Тогава изпадам в ярост. Мил е когато не вършим нищо, когато няма други хора, но когато има такива сякаш съм в периферията.  Той твърди, че това не е вярно, но такова е моето усещане. Когато той ме попита дали съм му сърдита, аз просто му казвам, че не съм усмихната защото съм уморена или напрегната. А когато аз му задам такъв въпрос се сърди и се държи с мен като с някой, който просто го дразни и иска да му се махна от главата. Крещи ми, че внасям смут във връзката ни и от самото начало ми говори за това, как ще се разделим и какво ще прави той след раздялата. Лъже ме някои дреболии, когато няма накъде си признава, но пак обвинява мен-аз съм била причината да ме лъже. Случи се да си спре звука на телефона докато е с мен, за да не разбера ако му се обадят момичета, с които е имал отношения. После си призна, защото го попитах защо не си вдига телефона. Оказа се, че е забравил да включи звука след като сме си тръгнали от мястото на срещата към домовете си. Загубих доверие в него. Чудя се какво означава всичко това и има ли смисъл да продължавам да се опитвам да задържа тази явно изчерпана връзка. Не можем да говорим, разговорите се превръщат в караница. Опитвам се да запазя добрия тон и просто да си поговорим и да се разберем, а той започва да крещи и да си изсмуква от пръстите дребнави обвинения. Нарича ме параноичка. В същото време твърди, че той е миролюбив човек, а аз конфликтна личност. Осъзнавам, че проблемът  е основно в мен, аз бях тази, която трябваше да се предпази от емоционално нараняване, но се поддадох. За това също ме обвинява и твърди, че искал само да му е спокойно с мен. Интимният ни живот е мъртъв през последните месеци-след всичките му натяквания колко е важно за него да прави по много секс и след като не ме е пускал да изляза от стаята докато не си получи удоволствието,това се превърна в неприятен ангажимент. Сега изпитвам страх и отвращение от интимни контакти. Но мисля, че и този проблем съм си го имала и преди, защото никога не съм била особено активна в това отношение. Не знам какво да правя. Измъчват ме вина и ревност. Много съм объркана. Виновна ли съм са всичко това? Ако да, какво да направя? Ако не-въпросът ми е същия. Защо съм такава? Какъв ми е проблемът?

С благодарност, Краси

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 170
  • Карма: +12/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътят към промяната!
    • Профил
    • www.mariyakoeva.weebly.com
Re: Губя човека до себе си
« Отговор #1 -: 28 февруари 2018 20:18:05, сряда »
Здравейте, Краси!

От всичко, което прочетох, мога да Ви дам категоричен отговор - тази връзка отдавна е изчерпана. И разбирам, че и Вие усещате същото. Във взаимоотношенията Ви с този мъж няма никаква хармония, никакво разбирателство, изобщо навсякъде цари пълен дисбаланс. Какво значи "иска само да му е спокойно с мен"? Той някога запитал ли се е дали Вие се чувствате спокойна с него? И какво трябва да направи, за да Ви осигури това спокойствие? Колкото по-скоро прекратите тези нездравословни взаимоотношения, толкова по-скоро ще се "отскубнете" от контрола, неуважението и чувството за вина, които този мъж Ви наслагва. Не сте виновна за нищо. Мисля, че достатъчно сте опитвала да вложите в тази връзка. За съжаление обаче тя се ръководи от двама души, а не от един човек. И ако единият не се старае да дарява любов и уважение на другия и си прави, каквото реши, няма как нещата да са ОК. А защо се е стигнало до това положение - за да Ви отговоря на въпроса, трябва да ми дадете малко повече информация дали и преди сте попадала в подобен тип връзка, имала ли сте проблеми в детството, какво е Вашето самовъзприятие и все подобни въпроси, които да ми помогнат да "сглобя" картината. Надявам се да преосмислите ситуацията и да си дадете шанс да бъдете щастлива, защото го заслужавате.

Мария Коева
психолог
www.mariyakoeva.weebly.com

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен krasi85

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Губя човека до себе си
« Отговор #2 -: 1 март 2018 13:32:50, четвъртък »
Здравейте отново! Много благодаря за бързия отговор и за подкрепата, която намирам в него. особено в това, че намирате, че "заслужавам". Не веднъж през живота си съм чувала тъкмо обратното от семейството ми, когато бях дете, а сега от работодателите ми. Родителите ми са разведени. Обстановката вкъщи беше много напрегната и това ми се отрази. Живеехме в оскъдица. Възпитаваха ме в това, че трябва да съм отговорна преди всичко към околните и че не бива да се "глезя" с нищо. Не че имаше с какво в онези години. От както се помня живея в страх за живота и здравето на близките ми, тъй като вкъщи често се говореше за болести. Израснах напрегната и угрижена и с ниско самочувствие, което крия по дрехи, грим и парфюми, както и зад образователни степени и различни курсове-по езици и шофьорски. Мислех си, че постигайки такива неща ще повиша и самочувствието си и ще започна да гледам на себе си като на пълноценен човек. Само че това не се случва, дори се потискам от това, че не съм добър шофьор, че не можах да науча езиците, които опитвах да науча, че не съм работник с потенциал. Вероятно това съм пренесла и във връзката ми, но не мога да осъзная точно как. Затова допускам, че вината може да е в мен. Приятелят ми сне контрола от мен половин година след началото на връзката ни, в резултат на това, че му заявих, че след като за мен важат определени правила, би трябвало той да спазва същите. Реши да не ми прави сцени на ревност, за да се чувства освободен от правилата, които сам наложи. Това от което най-много ме заболя беше отговорът му-"Прави каквото искаш, но не изисквай от мен това. Несправедливо е да се намесваш в отношенията ми с хората". Като това се отнасяше до общуването му с жени, с които е имал любовни отношения. Каза ми, че ако искам ще се разделим, но че нямам право на претенции към това. Започнах да се чувствам маловажна, т.е. той не иска да направи за мен това, което направих аз за него, за да бъде с сигурен с мен, изтълкувах, че тези жени са по-важни от мен. И така малко по малко ме обзе неконтролируема ревност, която се подхранва допълнително от това, че напоследък нямаме интимни отношения. Както казах, в това отношение определено имам проблем. Страхувам се дори от това да не хлътне по някоя колежка и позната, защото чувствам, че имат превъзходство над мен. Това ме мъчи. И ме обърква, защото не мога да си дам отговор дали неговото отношение към мен е некоректно или аз наистина съм параноична. Аз ли не разбирам правилно любовта, защото за мен тя не е само в правенето за другия на това, което е лесно и/или доставя удоволствие, и това което казва "правя за теб това, за да нямаш претенции към онова", нито пък само думи като "Обичам те".
Това е първата ми дълготрайна връзка. Преди нея имах друга, но не беше нито сериозна, нито драматична. Прекратих я с лекота в сърцето. Човекът с когото бях тогава също не се чувстваше зле от това. Онази връзка започна с мимолетна свалка и тъй като бях свободна, дори самотна, реших да опитам. Не беше сериозно, нямахме емоционални проблеми. Не мисля, че има отношение към това, което изпитвам сега.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 170
  • Карма: +12/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътят към промяната!
    • Профил
    • www.mariyakoeva.weebly.com
Re: Губя човека до себе си
« Отговор #3 -: 2 март 2018 21:13:25, петък »
Здравейте отново, Краси!

Не сте параноик. Подобно отношение е неприемливо и аз мисля, че го казах и в предишния си отговор към Вас. Не зная дали се опитвате да оправдаете този мъж, но ако е така (макар и несъзнателно) - не го правете. Той е егоист, който мисли само за себе си. Според мен няма нужда да си губете повече времето с него. Иначе ще продължава скоростно да Ви "мачка" самочувствието. Хубаво е да поработите и върху самооценката си. Също и да осъзнаете, че перфекционизъм не съществува и перфектни хора няма (като казвате, че не сте добър шофьор и работник с потенциал). Докато Вие самата не повярвате в себе си, качествата и способностите, които притежавате, и спрете да се самокритикувате, няма да сте спокойна. Бих Ви препоръчала по-продължителна работа с психолог, за да може по-лесно да се справите с емоционалните си състояния.

Мария Коева
психолог
www.mariyakoeva.weebly.com

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн