Автор Тема: Хиперактивност при децата  (Прочетена 256 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Хиперактивност при децата
« -: 8 февруари 2018 15:08:12, четвъртък »
Хиперактивността – какво е това и кои деца са хиперактивни

Напоследък стана модерно всяко дете, което е по-палаво или по-склонно да прави бели, да бъде наричано хиперактивно. Какво обаче е хиперактивността и може ли тя да бъде използвана като синоним на палавост? Ето отговорът на този въпрос.

Хиперактивността е заболяване.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратено ADHD) е неврологично-поведенческо разстройство на развитието с начало в детската възраст, като в някои случаи може да продължи да се проявява и след порастването- при възрастни, а в други случаи се надраства (изчезва) или се изработват механизми, които да компенсират и да водят до приспособяване към необходимото за нормален живот.

Заболяването се дели на три типа:

1. Случаи с дефицит на вниманието;
2. Хиперактивност и импулсивност;
3. Смесен тип, който включва в себе си останалите;

Причини за възникването.

Учени от САЩ, Холандия, Колумбия и Германия са на мнение, че 80% от случаите на възникване на хиперактивност, са в резултат от генетични фактори, проявяващи се при взаимодействие със средата, но като цяло единна причина за възникването на заболяването не може да се установи на този етап.

Ясно е обаче каква е причината за симптоматиката: чрез изследвания с магнитен резонанс се наблюдава забавяне на развитието на някои мозъчни структури средно с около 3 години. Такова забавяне има в развитието на челния дял и слепоочния дял на крайния мозък. Но се наблюдава как в същото време има ускорено развитие на моторния кортекс. Съчетанието от тези неща води до видими промени в поведението.

Какво представлява поведението при хиперактивността?

Един от най-изявените признаци на хиперактивността е невъзможността на детето да има контрол в поведението си. Реакцията е прекалено бърза, а ако има дадени от възрастен някакви указания за поведение, то такива деца са затруднени да ги асимилират и не могат да задържат вниманието си така, че да изчакат напътствията да бъдат дадени в цялост, което води до неадекватна оценка на ситуацията.

Съответно тези деца са в невъзможност да преценят дали една ситуация води до негативни, вредни или даже опасни за тях самите последствия и правят постъпките си без да са в състояние да вложат много умисъл и самоконтрол. В резултат отстрани изглеждат като доста капризни, невнимателни, невъзпитани, лекомислени, и склонни да повреждат и унищожават свои и чужди вещи.

Всъщност поради неспособността им да се контролират, това им поведение е рисково за тях самите и те трябва да бъдат пазени повече от другите деца, които нямат хиперактивност, понеже при хиперактивните рискът да се наранят, да попаднат в опасна ситуация или да се натровят с поглъщане на неподходящи битови химии, лекарства и други, е в пъти по-голям отколкото при връстниците им.

Кой установява наличие на хиперактивност?

Това не е диагноза, която може да бъде поставена от всеки. Дали едно дете е хиперактивно или не, се установява след обстоен преглед от психиатър. Такъв преглед може да бъде направен по искане на родителите, обикновено след насоки от училищния психолог за извършването му.

Важно е да се отбележи, че в чуждестранни държави от неправителствени организации се изявява загриженост, че без наличие на достатъчно изследвания на деца се поставя диагнозата хиперактивност и им се предписват лекарства (психостимулатори и други, най-често на основата на амфетамин и с наркотично действие, водят и до загуба на тегло), които са доказано вредни за лица без такова заболяване.

За България няма данни дали съществува такъв проблем, затова е важно родителите да изискват диагнозата да се поставя не на око, а само на база изследвания (ЯМР) и/или наблюдения над поведението на детето с продължителност минимум 6 месеца при изключване на варианта за липса на родителско възпитание.

Лечение на хиперактивност

Няма намерен способ за лечение на хиперактивността, но има лечение, което води до значително подобрение. Обикновено се комбинира медикаментозно лечение, предписано от психиатър, с работа с психолог и ресурсен учител. Както беше посочено, при някои от децата с хиперактивност, симптомите може да изчезнат напълно с израстването или да се изработят механизми за тяхното компенсиране, така че родителите не бива да се отказват да търсят най-доброто лечение за техните деца с хиперактивност.

Автор: психолог Людмила Боянова