Здравейте! Проблема може да не е за тук, но реших да пробвам.
От дете ми става лошо, когато се порежа или ми вземат кръв. Има един случай, който помня ясно. Бях при баба и дядо, играех си режейки листа розови рози. По едно време видях нещо червено между тях, въпреки че имаше само розови листенца. Когато ги махнах, видях че съм се порязала. Показах това на дядо и слязохме долу да търси лепенка. Докато стоях на двора, помня как не течеше нищо от раната, беше и съвсем малка, но започнах да я разглежда и стискам леко, усетих пулсиране на мястото, причерня ми и припаднах. И така ми става винаги при подобни ситуации. Сега работя като асистент на зъболекар и макар да съм свикнала с кръвта от леки порязвания и т.н. ми прилошава при ваденето на зъб. Проблема е, че бях свикнала почти напълно с гледката и мислех, че съм се отървала от този проблем, но последните месеци това се завърна по-силно. Междувременно се чувствах малко по-раздразнителна и нервна, заради постоянно закъсняване на работа. Случи се два пъти, така по-силно прилошаване. Преди да ми стане толкова лошо първият път, почивният ден бях ходила до магазина, когато почувствах подобно нещо. Стопляне на тялото, отпадналост и т.н., при условие че не бях въобще близо до кръв или нещо подобно. Знам, че положението може да се подобри, но не мога да си обясня тези последни два пъти, кога ми прималя много. Отдавам го на нервност, но бих искала и вашето мнение.
Благодаря предварително!
