През 1769 година шотландският лекар Уилям Кълън за първи път ползва терминът „невроза” като с него обозначава болестите, пораждащи смущения в личността. Именно това понятие възприема и Зигмунд Фройд, като влага в него значение на болест със симптоми, които символизират психичен конфликт от детството, който е изтласкан в несъзнаваното на личността.
Днес е прието под „невроза” да се разбира това състояние, което е обусловено в повечето случаи от тежко преживявани стресови ситуации, които сриват психическата адаптация, предизвикват изтощение на нервната система, тревога и вегетативни нарушения.
В тази връзка, за основни проявления на неврозата се считат следните:
- тревожност;
- отчаяна или агресивна реакция на незначителни стресови събития;
- лесно изпадане в състояние на плач; - лесно изпадане в състояние на обидчивост и ранимост;
- зацикляне върху травмиралата психиката ситуация;
- снижени показатели за памет, внимание, способност да се разсъждава;
- чувствителност към силни звуци, ярка светлина, температурни промени;
- разстройство на съня – трудно заспиване поради превъзбуденост, а сънят е повърхностен и тревожен, в резултат на което не водещ до наспиване;
- вегетативни нарушения – прекомерно потене, сърцебиене, проблеми с кръвното налягане;
- сексуални разстройства;
За типични състояния на неврозата се считат перфекционизмът, натрапливостите, хистерията, анорексията, страховата невроза и други, като причините за появата на невроза, обикновено в някаква комбинация по между си, най-често са:
- продължителни психоемоционални и физически натоварвания без възможност за почивка;
- психично изтощение, настъпващо в следствие на невъзможност да се доведат започнатите работи до край;
- генетична предразположеност;
- работохолизъм; - боледуване;
Неврозите довеждат до силно изразени нарушения в трудоспособността. На засегнатите може да се случи да им е невъзможно да изпълняват каквато и да било работа. Също така са налице и конфликти с близките и приятелите, тъй като болните са раздразнителни, проявяват нетърпимост, обидчиви са.
Най-разпространеното проявление на неврозата е тревогата. Тя се проявява в следните разновидности:
- Емоционална тревога – постоянни тревожни мисли или тревожни очаквания, опасения за някакви конкретни събития (минали и/или предстоящи).
- Физическа тревога –невъзможност за отпускане, мускулно напрежение, усещания за усукване в гърдите.
- Моторна тревога – необходимост от постоянно движение, за да се намали тревогата; постоянно поклащане на крак;
Лечението на неврозата се осъществява от психиатър индивидуално за всеки болен в зависимост от произхода на заболяването. Само така може да бъде назначено ефективно лечение.
Автор: психолог Л. Боянова
