Здравейте!
Мой много близък роднина, член на семейството ми, преди около 3-4 години за пръв път сподели с мен и майка ми проблеми, които той описа като много нервно състояние на изблици, внезапна ярост, която той сам не може да обясни. Каза още, че има натрапчиви мисли, но не сподели какви точно са те, добави, че чувства , че губи контрол над себе си и не може да си обясни какво се случва.Искаше да се консултира с психолог, отиде при няколко психолози, но повечето от тях просто го определиха като временно състояние, породено от начина му на живот(лош сън, напрежение), без да могат да дадат по-конкретно обяснение. Постепенно забелязахме, че състоянието му се влошава-ставаше все по-често избухлив, изнервяше се без съществен повод, отчужди се от нас, в началото имаше тежки депресии и чувство на тъга, необяснимо, впоследствие стана много враждебен към нас , нападаше ни за всяко нещо и ни обвиняваше несправедливо(понякога и справедливо),но така или иначе промяната в личността му бе категорична и никой не може вече да разпознае в него човека от преди 5 години, не се усмихва, нищо не го радва, каквото и да се случи, обвинява майка ми за всичко, макар че тя много го обича и винаги се опитва да му помогне. Дори за мои грешки той обвинява отново нея, а не мен, като твърди ,че ако съм взела неправилно решение, то най-вероятно тя ми го е внушила, което звучи абсурдно. Тази изключителна враждебност е от около година, преди той никога не се е държал така. Не мога да си обясня тази промяна у него, но виждам ,че той като цяло е много мрачен, така че не става въпрос просто за егоцентризъм, а за по-комплексно състояние, допускам, че вътре в себе си той може би страда заради майка ми, защото нейният живот е тежък и тя понесе доста удари, а и продължава да живее тежко, затова се питам дали той не предпочита да я обвини, да вярва ,че тя е виновна за съдбата си, за да се освободи по този начин от по-тежки мисли. Но така или иначе пълното отрицание , дори омразата към нея, вече са крайни и дори клинични. Чувала съм за подобни реакции у други хора-"омраза към жертвата", но не знам какво е обяснението. Трябва да добавя, че забелязах, че той се доверява на външни лица, а е враждебен към близките си. Моя позната сподели подобни наблюдения по отношение на хора, употребявали опиатни вещества или алкохол. Но от друга страна съм виждала хора със зависимост към алкохол/хазарт/т.нар. "леки наркотици" без подобна личностна промяна. Не знам към кого да се обърнем и дали е късно да му помогнем и да върнем някогашния ни близък , но виждам, че той е все по-объркан и нещастен. За мен не е най-страшно това, че ме мрази, а това ,че изглежда напълно отчаян и обезверен.
