Привет,
Мъчи ме един доста банален въпрос, а именно какво да правя. На 27 години съм, до момента съм имал една по сериозна връзка, в която жената ми разказа играта. От тогава минаха 3 години, като през това време се отдадох на изцяло на еднодневките. Жените не ми задържаха вниманието за повече от седмица, две. Също така се бях насочил към работа на борда на кораб. Записах магистратура, изкарах необходимите сертификати и бях на косъм да се кача, за да правя стаж. Но уви, съдбата се намеси. Запознах се с момиче, 9 години по-малко от мен и се влюбих неусетно. Тя беше моето подранило коледно чудо. Заедно сме малко над 2 месеца. Абсолютно всичко е чудесно помежду ни, но както винаги има едно но... става на въпрос за родителите и. Баща и е военен и е изключително религиозен. Тези неща не ме притесняваха въобще, но напоследък когато си говорим ми споменава колко бил целеустремен баща и, как мислел за кариерата и така нататък. Тя също се чуди какво да учи и като цяло я блазни идеята за работа в институция каквато е армията, но не е сигурна. Аз от друга страна идея си и нямам какво искам да работя. Освен образованието ми свързано с корабите имам и солиден опит в продажбите и управлението на хора и продажби. Отказах качването на кораб заради нея и започнах работа като регионален в една стабилна фирма. В момента ме гложди дали не съм направил грешка? Тя не желае да се качвам, както и аз, но от друга страна парите, които ще вземам на борда са значително по-големи и предоставят онази необходима финансова стабилност. Майка и е на мнение, че тази стабилност е изключително важна(Само да вметна, че не се познавам с родителите и, те още не знаят за мен). За момента, знам че тя не споделя това и виждане, но се безпокоя да не се повлияе и да си промени мнението и....в последствие да се разделим. Като се замисля, май точно от това най-много ме е страх. Защото, когато започна връзка аз влагам цялото си сърце и душа в нея. Не искам да загубя 5+ години. Колкото и странно да звучи, но ме е страх от евентуална раздяла. Та то звучи направо смешно, тепърва започва нашата връзка, но аз вече се боя от края и. Във всички други аспекти от живота си винаги съм рискувал смело, но сега за пръв път ме е страх. Готов съм да я последвам и на края на света, но ако каже, че не иска?