Автор Тема: Стрес, дистрес, еустрес  (Прочетена 371 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Стрес, дистрес, еустрес
« -: 19 септември 2017 19:09:08, вторник »
«Стресът не е това, което се е случило с Вас, а това, как вие го възприемате.» Ханс Селие

Малко са хората, които знаят, че понятието за стреса всъщност идва от областта на инженерството. Там външното събитие – стресор, причинява структурна реакция – напрежение. Първи Уолтър Кенън провежда изследване, ползвайки термина „стрес”, за да обясни реакцията на организма на стимулите от средата, а Ханс Селие забелязва, че различните стресори от средата водят до стереотипна реакция от страна на организмите.

Днес под „стрес” в областта на психологията се разбира най-вече обозначаването на реакцията на организма на ситуация, изискваща адаптация, в която човек по някакъв начин е претоварен, като не се визира нито положително, нито отрицателно състояние. Онази форма на стреса, която носи негативни последици и не води до адаптация на организма, се нарича дистрес, а положителната форма на стрес, която води до съответната адаптация, носи името еустрес.

Когато се разглеждат стресорите, т.е. изискванията от заобикалящата ни среда, а също така и индивидуалните способности за справяне с тези изисквания, няма как да не се спомене формулировката на канадския физиолог Ханс Селие, според която стресорите са стимули с голям обхват, които водят до реакция, наречена от него общ адаптационен синдром. Човек, който проявява този синдром, според Селие, е в състояние на стрес. Първата фаза, която се случва при този синдром, това е реакцията на предупреждението, при която поради някакъв сигнал човек навлиза в състояние на тревога. После следва втората фаза- съпротивата, при която тялото се опитва да ограничи ефектите на стресора като се подготвя или за борба с него или за бягство. Ако нищо от това не помогне и стресът е продължителен, тогава следва третата фаза- на изтощението, при която може да възникнат телесни увреждания и даже смърт. Тялото отговаря с повишено кръвно налягане, повишаване на нивото на адреналина, нарушения в храносмилането и други. Според някои автори повече от 80% от заболяванията са свързани с дистреса.

Друга занимателна формулировка на стреса е дадена от Джон Френч като според него е замесено съответствието между ресурсите на човека и изискванията на окръжаващата го среда. Френч предлага и вариант, при който, ако ситуацията не води до достатъчна натовареност на човека, то това несъответствие води до дистрес. Аналогично е и мнението на Селие, според който скуката е по-силен източник на дистрес, отколкото големите натоварвания, като отдава значение на степента на неудовлетвореност, което я съпровожда. Разбира се, съществуват и ситуации, при които човекът е изправен пред невъзможността да се справи с поставените от тях изисквания и това е другата крайност.

Причините за дистрес могат да бъдат най-разнообразни, коренящи се във всевъзможни проблеми и неприятни ситуации. Първите признаци на дистреса би могло да са:

* Безсъние;
* Главоболие;
* Сърцебиене;
* Депресивни изживявания;
* Сексуални нарушения;

Полезно е човек да следи как реагира на такива ситуации и да се пази като се опитва да намали интензивността на действие на стресорите, примерно като си отпуска повече време за отреагиране на тях, подрежда си приоритетите, контролира по-внимателно действията си и своите взаимоотношения с околните. Полезни са техниките за релаксация и медитация.

Това, към което човек трябва да се стреми, е еустресът, а именно към онзи краен резултат от стреса, който завършва с повишена адаптация на организма. Установено е, че за това способстват добрите отношения с околните, подкрепата в семейството, а също и физическите упражнения, балансираното хранене, избягването на кофеин и никотин, ефективнто ползване на отпуската и други.

Автор: психолог Л. Боянова