Автор Тема: Интелигентност  (Прочетена 315 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Интелигентност
« -: 19 септември 2017 18:53:46, вторник »
Интелигентността не рядко се разглежда като сумарен количествен израз на способностите, определяни като индивидуални особености на личността, които са условия за успешното осъществяване на дадена дейност и разкриват различията в динамиката на овладяване на необходимите за нея знания, умения и навици.Според специалистите обаче не съществува единство по отношение на това кои са факторите или елементите на интелигентността и съществува ли такава въобще.

Някои от определенията за "интелигентност" са следните:
~. Способността да се решават задачи, да се прилагат принципи, да се правят изводи, да се възприемат връзки и зависимости.
~. Способността за абстрактно мислене и разсъждения с набор от различни съдържания и средства.
~. Това, което се измерва с тестовете за интелигентност.

Може да се обобщи, че за изясняването на същността на интелигентността най-често се ползват два подхода. Единият предполага определянето и посредством изследване на способностите и индивидуалните различия в сферата на мисленето, а другият е подчертано прагматичен и е базиран главно на тестовете за интелигентност.

Различията в интелигентността стават обект на засилен интерес през втората половина на 19 век, като принос за това има Дарвиновата еволюционна теория, в която се приема, че наследственото предаване на интелигентност е решаващ фактор при човекоподобните маймуни. Братовчедът на Дарвин, а именно сър Франсис Галтън, е впечатлен от тези схващания и доразвива идеята, изучавайки множество британски родове и семейства.

През 1869г. сър Галтън публикува книгата "Наследственият гений" и поставя началото на поредица спорове относно връзката "наследственост-интелигентност".

Към края на 19 век първообрази на тестове за интелигентност започват да се разработват и в САЩ, главно от статистици (самият сър Галтън е статистик).

Изследванията на статистиците и идеята за IQ подтикват развитието на отделен клон в съвременната психология- психометриката. За съжаление първите години от развитието на тази нова област на познанието са свързани с някои потресаващи социални практики. Между 1907г. и 1917г. в 16 щата на САЩ приемат закони за стерилизация на хора със забавено умствено развитие, мерено с тестовете за интелигентност. В следствие на това, през 20-те и 30-те години на 20 век се развихрят бурни академични спорове относно приложимостта на тестовете. Независимо от залитанията и крайностите, приложното поле на тестовете нараства.

През 60-те и 70-те години на 20 век има нов бум в интереса към тестването на интелекта. Бихейвиористите отхвърлят психометричните средства поради културалната им обремененост и методологичната им недостатъчност, както и поради липсата на отчетлива връзка между "успеха в живота" и резултатите от тестовете. Противниковият лагер също не остава безучастен и защитава с много енергия почти 100 годишните изследвания в тази област.

Към днешна дата продължават изследванията с цел да се открие дали има връзка между гените и интелигентността.

Ролята на гените е твърде важна, за да се пренебрегва, но за да се провери дали съществува връзка и между това как мозъкът обработва информация и интелигентността, затова екипът на Пломин и Таля, освен в областта на генетиката прави и много изследвания върху разделени поради осиновяване еднояечни близнаци (еднояечните близнаци имат еднакви гени и направените от тях тестове дават еднакво IQ, независимо, че са разделени), деца-сираци (на 18 г. възраст IQ-то им се сравнява с това на осиновителите и резултатите показват големи разлики), сравняване на IQ на деца, учащи се в приятна училищна обстановка и на деца, учащи се в неприятна за тях училищна обстановка (и в двата типа обстановка IQ е равномерно разпределен сред децата).

Гените предразполагат различни възможности и интереси у децата. В едно и също семейство обаче децата често са съвсем различни. Това се обяснява с "разбъркването" на гените у родителите при зачатието и така детето получава уникална комбинация от гени.

В краен резултат се оказва, че всички имаме различни наклонности и способности, от там и различен интелект.

Автор: психолог Людмила Боянова

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Още веднъж за интелигентността
« Отговор #1 -: 19 септември 2017 20:07:10, вторник »
Още веднъж за интелигентността

Различията в  интелигентността стават обект на засилен интерес през втората половина на 19 век, като огромен принос за това има Дарвиновата еволюционна теория. Дарвин приема, че наследственото предаване на интелигентността е решаващ фактор при човекоподобните маймуни. Статистикът Франсис Галтън (братовчед на Дарвин), е впечатлен от тези схващания. Ето защо той доразвива Дарвиновата идея и създава първия в света тест за интелигентност, изучавайки множество британски родове и семейства.

В резултат на проведените изследвания, през 1869г. Галтън публикува книгата си „Наследственият гений”. С това поставя началото на поредица от спорове относно връзката „наследственост-интелигентност”, независимо, че се стреми да даде точна количествена мярка за анализираните от него умствени категории.

Към края на 19 век тестовете за интелигентност започват широко да се разработват и използват в САЩ, главно от статистици. Техните изследвания и концепцията за IQ водят до развитието на отделен клон в съвременната психология – психометриката.

За съжаление зората на развитието на тази нова област е свързана с някои потресаващи социални  практики. Между 1907г. и 1917г. в 16 щата на САЩ се приемат и прилагат закони за стерилизация на хора със забавено умствено развитие, което е било измервано с тестове за интелигентност. В резултат през 20-те и 30-те години на 20 век приложимостта на тестовете за интелигентност е била подложена на сериозни съмнения в поредица от бурни академични и публични спорове.

През 60-те и 70-те години на 20 век стартира нов бум в интереса към тестването на интелигентността. Бихевиористите отхвърлят психометричните средства поради културалната им обремененост и методологичната им недостатъчност, а също така и поради липсата на отчетлива връзка между „успеха в живота” и резултатите от тестовете. Противниковият лагер също не остава безучастен и защитава с много енергия почти 100 годишните си изследвания в тази област.

Към днешна дата в научната литература не съществува единство по отношение на това кои са факторите или елементите на интелигентността. Най-често тя се разглежда като сумарен количествен израз на индивидуалните способности на личността, обуславящи успешното осъществяване на дадена дейност и разкриващи различията в динамиката на овладяване на  необходимите знания, умения и навици. Някои от най-често срещаните определения за интелигентност са следните:

-Способността да се решават задачи, да се прилагат принципи, да се правят изводи, да се възприемат връзки и зависимости.
-Способността за абстрактно мислене и разсъждения с набор от различни логически, познавателни показатели.
-Това, което се измерва с тестовете за интелигентност.

Може да се обобщи, че за изясняването на същността на интелигентността са използвани най-често два подхода:
~Определяне на интелигентността посредством изследване на индивидуалните различия и на способностите в сферата на мисленето;
~Базиране главно на тестовете за интелигентност;

Ролята на гените е твърде важна, за да се пренебрегва. Поради това и към настоящия момент продължават изследванията, започнати от Дарвин, чиято цел е да се открие каква е връзката между гените и интелигентността. През 1980 година, благодарение на въвеждането на основаващите се върху ДНК генетични маркери, анализът на човешките характеристики чрез картирането на свързаните по някакъв начин гени, започна да напредва бурно.

Основен принос има Робърт Пломин, който проследява гените, влияещи върху коефициента на интелигентност. Той се възползва от ежегодното  събиране в Айова на свръхумни ученици със среден коефициент на интелигентност и сравнява тяхната ДНК с пробите на ДНК от „нормални" техни връстници със средностатистически коефициент на интелигентност. Така действително открива известна връзка между един генетичен маркер на хромозома 6 и високият коефициент на интелигентност. Това вече е основателна причина да се предположи, че един или няколко гени в този участък по някакъв начин допринасят за коефициента на интелигентност. Разбира се, всеки механизъм, управляващ толкова сложна характеристика, включва много гени.

Предстои да се открият още истини около същността на интелигентността, които да позволят разработване на образователна система, ориентирана към по-цялостно развитие на креативността, разсъждаването и да спомагат човек не единствено папагалски да запомня разни неща, а да развиват у него определени качества.

Автор: психолог Л. Боянова