Запознанство, свалка... нещата се получават и завършват в леглото. Още срещи, приятно ви е, забавно, имате общи интереси и теми за разговор. Сексът е чудесен. Прекарвате времето си заедно, срещите зачестяват и стават по-дълги. Темите стават по-дълбоки и искрени. Всичко е прекрасно. А като натиснеш зеленото копченце на телефона установяваш, че името и винаги присъства в "последните 10 приети/изходящи повиквания".
И тогава се замисляш и си казваш "Какво пък, след като с нея ми е добре и двамата получаваме всичко, от което се нуждаем - какъв е проблемът всъщност?" Дяволчето в главата ти заспива, нещата продължават да са ОК и времето тече...
Гаджето ти е страхотно, но не е перфектно. А наоколо е пълно с потенциални гаджета, които дават всички основания да мислиш, че биха могли да се окажат перфектни. Разбира се в началото нещата са малко идеализирани, но ти приемаш нейните недостатъци, както и тя твоите и фактът, че сте си такива. Но онова проклето дяволче не може да спи дълго. И винаги има за какво да чопли в подсъзнанието ти и да ти обръща внимание на малките несъвършенства, да те дразни като ти натяква за думи, жестове, навици и други дребни неща в нея, с които ти уж вече си свикнал. И да ти набива мисълта, че колкото и хубави качества да има, то и лошите не са малко. Съзнанието ти приема факта, че хората са 50% бяло и 50% черно (условно казано, не се хващайте за това), но някъде дълбоко в теб се промъква една коварна мисъл и изплува все по-нагоре в разума ти. "Тя е чудесна, но не е перфектна". Няма и как да е, но така сме устроени - да търсим идеала. И всеки вярва, че има перфектната половинка за него. Ами сега?
Тук е времето за избор. Само да уточня, че това важи ако ти не си от онези задръстени типове, които ги е страх да приключат връзката си само и само да не останат сами. Не си и от онези лицемери, които поддържат по две или повече връзки докато не се уверят къде им е мястото. Не си и от хората, които не могат да правят компромиси и за които най-малката дреболия е повод за раздяла, после отново заедно, после пак и пак...
Никога, никоя връзка няма да е перфектна... и слава Богу, иначе би било твърде скучно !
Винаги ще има по - по-красиви, по-умни, по-високи, по-слаби, по-образовани, по-амбициозни, по-богати, по-забавни партньори...както от нашите партньори, така и от нас самите...
Мога да посъветвам, себе си и всички пред които стои или ще стои такава дилема - не се страхувайте да останете сами... именно от страх понякога пропиляваме чудесни възможности да сме щастливи. Човек трябва да знае кога да остане сам, когато чувства, че това не е човекът за него.
Съдбата обича смелите...