Автор Тема: Детерминизъм или свободна воля?  (Прочетена 260 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен way16

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Детерминизъм или свободна воля?
« -: 29 септември 2017 19:00:19, петък »
Избираме ли какви да бъдем и какви да са резултатите от действията ни?

Първо искам да уточня понятието „чиста” свободна воля. Тя означава пълен контрол върху последствията от нашите желания и действия. Например, ако искам да съм супергерой с възможности за левитация,  би трябвало да мога да стана такъв. Свободната воля от чист вид означава пълен контрол над резултатите от желанията ни, без ограничения, както и пълна отговорност за тях.Това мое желание би било  невъзможно за осъществяване поради ограничения, предопределящи неизпълнението му. Следователно съществуването на свободна воля в чист вид би трябвало да се отрече, защото има ограничаващи обстоятелства, които могат да бъдат наречени „детерминанти”. Те ни спират по пътя на осъществяването на някои от стремежите ни.

Повечето психолози приемат идеята, че поведението, желанията, възможностите и въобще цялата личност на човека са съвкупност както от свободна воля, така и от детерминационни фактори. Ще приема това схващане за истина. В този случай личността на човека би могла да се представи като съотношение между свободната воля и детерминационните фактори (обстоятелствата), последните от които действат като съпротивление. Следователно вероятността за успех или неуспех на нашите действия ще се определя от посоченото съотнoшение. При по-добро съотношение е по-вероятно човек да постигне дадена цел. Неслучайно често сме чували за някой, че е „преодолял себе си”. Всъщност той е преодолял съпротивлението (детерминационните фактори). В случая с потенциалното ми желание да имам свръхспособности, ограниченията са  твърде силни, доста по-силни  от моята мотивация и амбиции, което предопределя крайния ми неуспех и няма како да направя за да променя това.

Да се върнем на т. нар. чиста свободна воля. Както споменах по-рано, тя задължително води до желания резултат.Когато имаме избор между няколко опции, ние винаги ще изберем най-правилната, т.е. най – благоприятната. Например,ако някой ни предложи да ни даде една избрана от вас сума измежду 20,40, 60, 80 и 100 лв ние имаме, условно казано, 2 опции – или да вземем максималната сума – 100 лв., или да изберем някакво друго решение, каквото и да е.


Неизбирането на максимума означава, че ние имаме някаква причина за този избор. Избирането на максимума, от друга страна, също не е избор, тъй като при отсъствието на пречки, ние винаги избираме максимума. Ако трябва да избираме между 20 опции ще изберем тази, която е най-удачна. В случай, че не направим най-удачния избор, не вземем най-логичното решение, това ще е детерминирано от някакви лични характеристики, т. е. ще има основателна причина за „грешния избор”, например, може да имаме неправилна представа за правилен избор и впоследствие да съжаляваме (или пък не). Свободната воля от чист вид означава, че винаги ще получаваме максимума. Когато волята надделее над съпротивлението (обстоятелствата/детерминантите), ние можем да вземем избор без да сме сериозно ограничени.


Ако приемем, че съществува липса на ограничения, в 100% (!) от тези случаи ние ще вземаме максимално положителните за нас решения. Т.е. самата свободна воля е детерминирана, тъй като  предварително се „знае”, че ще вземем „правилното решение”. Тук възниква въпросът „ Ами престъпниците? Те „жертва" на обстоятелствата ли са?”. Отговорът е „да”. Обективно те нямат вина. Но те трябва да бъдат съдени с цялата строгост на закона, както и да им бъде вменена вина, тъй като негативните последствия и вината биха били силни детерминанти за предотвратяването на рецидив.

Идеята за детерминизма би ни помогнала да сме по-емпатично настроени един към друг и по-благосклонни към себе си, казвайки си „всеки на моето място би бил същият човек”.



Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Детерминизъм или свободна воля?
« Отговор #1 -: 29 септември 2017 19:00:53, петък »
Нищо не е предопределено. Всичко е въпрос на свободна воля. Всеки ден всеки от нас взема буквално стотици решения и те определят от най-дребните неща до най-важните в живота на всеки. В този ред на мисли престъпниците също имат своята свободна воля, правят решения всекидневно, решенията им водят до определени последствия и поради тази причина престъпниците не са жертва на обстоятелствата, а носят отговорност за сторените от тях престъпления.

Неактивен iti

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Детерминизъм или свободна воля?
« Отговор #2 -: 2 януари 2018 12:56:41, вторник »
Това е философски въпрос, но като гледам даденият ти отговор е слаб дори психологически погледнато...

Ако искаш интелигентен отговор, чети Шопенхауер. Нещата които пишеш много се доближават до начинът по който той разглежда въпросът. Но не е по силите на повечето да го "смелят". Накратко, човек няма свободна воля, но има свободен избор. Това значи, че човек не може да "избира"... един вид как вътрешно е задвижван, защото това не е под наш контрол (и биологично погледнато е очевидно защо е така, можем ли да "изберем" дали искаме да ядем, или кое ни е по-сладко?). Но може да избира до каква степен да му се поддава. Т.е. философски погледнато, волята за живот не може да бъде променена, но може да бъде "отречена". Отричайки я (поне здравословно), "преодоляваш" себе си, защото не си задвижван от неща извън твой контрол. Волята и действията са също две различни неща.

Някой ще кажат, че няма "здравословно" отричане на волята за живот. Но ако се замислят, цивилизованият живот изисква от тях това поне в някаква степен. Затова детето първите 7 години се "възпитава", т.е. му биват налагани норми на поведение, които са против собствената му воля. От малки се учим да контролираме/ограничаваме/отричаме инстинктите си, защото от нас се изисква определена степен на съзнателен контрол за да живеем заедно.

Примерът който даваш е много теоретичен, относно какво значи изборът като цяло. Въпреки това е добър. Ако се замислиш, така е организиран живота, че подобен избор, няма никога да ти се наложи практически да правиш. Материалният живот значи ограничени ресурси, т.е. всички се борим, конкурираме за малко на брой неща които всички искат. В подобна ситуация, изборът винаги има "цена" (ще ти дам 100 лева, но трябва да работиш за мен 10 пъти повече). Вече "цената" на изборът е относителното нещо и всеки наистина има избор, дали иска да я плати или не. Без "цена" изборът наистина е лишен от всякакъв смисъл и стойност. Най-простият пример е - можеш ли да оцениш нещо което просто си получил наготово, без да си работил за него? Естествено не... Но това не отрича вътрешното ни желание/воля просто да го получим! Във волята ни е заложено това силно сляпо желание просто да го получим, но не и начинът това да стане! Не е ли интересно... Т.е. изначално в нас има конфликт, и ни се налага да правим избор, но той не е в това какво искаме, а как се стремим да го постигнем. Както и дали изобщо то си струва цената или можем да живеем и без него...


Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Детерминизъм или свободна воля?
« Отговор #3 -: 2 януари 2018 20:38:03, вторник »
@iti

Накратко, има огромно количество автори, които защитават едната теза (детерминизъм, т.е. предопределеност) и също толкова огромно количество автори, които защитават другата теза (т.е. свободна воля). Всеки от тях има приложени доказателства към тезата си.

След по-обстойно запознаване и с други автори, може би няма да имаш желание да гледаш едностранно на въпроса. Или пък не? Ще очаквам да споделиш своята гледна точка след като прочетеш повече.  :)

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Детерминизъм или свободна воля?
« Отговор #4 -: 2 януари 2018 21:34:46, вторник »
Цитирам iti: "детето първите 7 години се "възпитава", т.е. му биват налагани норми на поведение, които са против собствената му воля."

Такова нещо не е възпитание. Възпитанието има други цели пред себе си и една от тях е да се научи детето да ползва собствената си свободна воля, да се научи да взема самостоятелно решения, преценявайки поведението си, като до каква степен ще се вземат решения от него трябва да е съобразено с интелекта и житейското развитие на детето. Родителят трябва да е съпровождащ волята на детето, а не налагащ своята воля над тази на детето, възползвайки се от по-силната си позиция спрямо него.

Всичко останало не е възпитание, а нещо друго. Като правило хора, които като малки са били с отнемана свободна воля и систематично лишавани от правото да вземат самостоятелни решения, после имат проблеми в живота. Като негативна последица са възможни и много изкривявания на възприятието на света за вече възрастния човек, включително касаещи умението да си поставя реалистични цели и да гради пътища за тяхното постигане, които да не са в негов или на обществото ущърб.