Често на моя мейл пристигат молби от студенти за съдействие за каране на стаж. Всеки, който има фирма или осъществява дейност като свободна професия, все някога получава такива молби от студенти. Но и студентите, и работодателите, се оказват изправени пред проблеми със стажовете, създадени от хаоса в родното законодателство.
Въпросът със стажовете на студентите не е ясно и еднозначно уреден в Кодекса на труда. Това не е от сега, но на нито едно правителство не е приоритет да изчисти този проблем, тъй като младите хора, образованието и стажът им, за съжаление, не са приоритет на политиците в България.
Резултатът е този, че работодателите нямат представа как да водят на стаж стажанти при себе си, така че като дойде на проверка Инспекция по труда и да не се окажат глобени.
Неуредицата е със следните измерения: От една страна Кодексът на труда не изисква сключване на трудов договор със стажанта, а от друга страна Кодексът на труда забранява работа без трудов договор.
Няма уреден път, по който работодателят да докаже, че човекът при него е стажант, а не е работещ на несключен трудов договор. За да докаже, че става въпрос за стаж, работодателят би следвало да има сключен Договор за стажантска програма с университета на стажанта, но колко университети имат сключени такива Договори с работодатели и особено с представители на малкия и на средния бизнес в България, след като законът не вменява на университетите такива задължения? Всъщност и като процедура, идеята за сключването на такива Договори за стаж, е тромава и неосмислена от Законодателя.
Това ще рече, че дори представител на работодателя да отиде и да поиска такъв Договор с университета, от там може да му откажат сключване, понеже няма регламентирана законова рамка, която да задължи университета да сключи с работодателя такъв Договор за пращане на студент за придобиване на стаж.
От една страна е това, а от друга страна е Инспекция по труда. Глобата за човек, който е на някое работно място без да има надлежно сключен трудов договор, съобразно Кодекса на труда (с прилежащите към трудовия договор и уведомление по чл. 62 КТ към Националната агенция по приходите, длъжностна характеристика и др.), е в размер на 15 000 лева. Не е малка сума.
Една бележка за изкаран от студент стаж при даден работодател, която не е подкрепена с доказателства, че студентът кара стаж, поради липса на сключен Договор с университета му, може да влече след себе си именно такава голяма глоба по линия на проверки от Инспекция по труда за всеки отделен случай, с обосновката, че студентът е изпълняващ трудова дейност в нарушение на Кодекса на труда. Така, ако примерно при работодателя са карали стаж 5 студента, но работодателят не може да докаже, че не е в нарушение на изискването на Кодекса на труда за сключване на трудов договор, уведомяване на НАП и прочие, то глобата за работодателя става равна на 75 000 лв общо за 5-те студента, които карат стаж при него.
Поради тази причина болшинството работодатели не издават такива бележки, които не могат да подплатят документално. А както вече посочих- родното законодателство се е погрижило работодателите да нямат регламентирана процедурата как да се подкрепят документално в това отношение.
Така за представителите на малкия и средния бизнес, а често и за представителите на едрия бизнес, остава вариантът да сключат трудов договор със стажанта, за да се опитат да са изрядни пред Инспекция по труда, понеже университетът най-вероятно няма да предостави основание за друго. Но това означава стажантът да кара много по-дълъг стаж от един месец и ще бъде назначен само при реална необходимост от такъв кадър. Причината е, че това е също немалък разход за работодателя. Разход за заплата и за осигуровки. А в днешната криза...
Така че работодателите масово отказват да вземат стажанти, не само в сферата на психологията, но и във всяка една друга сфера, което е в ущърб на младите хора. Друго си е да се види на практика кое как става, що се отнася до всяка една сфера на трудова заетост.
Съветът ми към бъдещите стажанти по психология е следният:
Най-сигурен остава стажът, който самият университет урежда. Ако, разбира се, университетът Ви урежда такъв. Защото университетът може и да не урежда стаж, след като законово не е задължен да урежда стаж. Попитайте в университета си, дали изобщо и с кои работодатели има сключен Договор за стажантски програми и ако има такива по някаква случайност, то искайте от университета си да Ви насочи към съответните стажантски програми. А ако няма... Питайте за стаж по психология в по-големите училища. Евентуално, но не сигурно, те може да Ви вземат за стажуване. Желая Ви успех.
Автор: Людмила Боянова (Материалът е актуален към 2012г.)
