Автор Тема: Апатия  (Прочетена 1987 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен plamend93

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Апатия
« -: 29 септември 2017 16:44:53, петък »
Здравейте на всички.

Напоследък имам огромна апатия и депресия. Първо искам да кажа - момче на 21 години съм ( на 20-ти май имам рожден ден). Като цяло не искам помощ, а просто да споделя на някого. Доскоро живота ми беше... красив, имах си приятелка, планувахме бъдещето си, всичко беше наред... но от 1-2 месец насам нещо стана. Около мен само проблеми, нерви, общо взето пълното значение на  думите лош късмет, нещастие, дори ако искате кажете и прокълнат. В крайна сметка, разделихме се с моята приятелка, след 2 години връзка и 7 години приятелство, в момента дори не пишем и не се чуваме. Аз правих грешки, ядосвах я неволно, общо взето прецаках си връзката, ей така от нищото. 

Отскоро не сме заедно, започнах да излизам сам, срещах се със стари познати, излизах по дискотеки, кафенета... но апатията към света ми се увеличава. Започнах да губя интерес към всичко, изгубих стимул, надежда, просто някак си живота в мен ме напусна. Жив съм, здрав съм, но това е само физически. Безразличието, самотата... имам познати, но не чувствам, че имам истински приятели. Има хора, които се опитват да се докажат като такива, но просто не ги чувствам така.

Хора на които споделях се опитваха да ми помогнат, но просто... няма ефект.  За момент се чувствах добре през последната седмица, изведнъж нещо ме дръпна още по-надолу от колкото бях и вече нямам сили да се изправя. Март и април месец бяха много емоционални месеци за мен, изпълнени с безкрайно много трудности.

Изведнъж сякаш всичко около мен започна да се срива, бях постоянно нервен, лошите неща се случваха едно след друго, опитах да бъда позитивен, вярвах, че всичко е временно и утре ще е различно, но не беше. Беше по-зле от изминалия ден. В момента се чувствам страшно самотен, опитвам се да държа някаква връзка с хората, но нямам желание, имам чувството, че никой не може да ме разбере. Започнах да се затварям в собствения си ад, не искам да виждам никого, а когато остана сам искам да има някой с мен... да ме прегърне да ми даде сили и да каже, всичко ще се оправи.

 Ако има някой със сходен проблем, бих се радвал да се чуем.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Апатия
« Отговор #1 -: 29 септември 2017 16:45:49, петък »
Здравейте, plamend93!

Разбирам как се чувствате и съм съпричастна с емоциите, които изпитвате. Но животът продължава. Понякога имаме трудни периоди в живота си, изпадаме в меланхолия и отчаяние, мислим си къде сме сгрешили и защо не може да се върне времето, в което сме били истински щастливи. Това е нормална част от живота на всеки. Вие сте на 21 години, целият живот Ви предстои! Ще Ви се случат толкова хубави и прекрасни неща, че няма да можете да си го представите без тях! Ще срещнете човека, с когото ще бъдете истински щастлив и ще имате пълноценна връзка, без да се стигне до раздяла. Запазете хубавите спомени, които сте имал с това момиче, и продължете напред. Да, зная, трудно е, но ако продължите да "дълбаете" в миналото, ще изпадате все повече и повече в меланхолия. Отворете се към приятелите си. Опитвайте се да споделяте с тях. Сигурна съм, че наистина, както казвате и Вие, сте обграден от хора, които искат да "докажат", че на тях може да разчитате и да Ви дадат приятелско рамо. Похвално е, че въпреки тъгата не сте се затворил в себе си, а напротив - продължил сте да излизате, да общувате, да се забавлявате! Това е много добре, защото малко хора биха намерили вътрешна сила, за да го направят.

Призовавам всеки, който се е спрял на тази тема и има личен опит, сходен с Вашия, да пише тук.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com