Побърквам се

[Talissa]

Аз съм момиче на 24 години и животът ми е пълен хаос в момента.

Родителите ми се разведоха наскоро. Вече не се виждам с майка ми, която замина за чужбина и я няма в трудните за мен моменти... А те са много! От няколко месеца съм в много тежка държавна сесия, която просто няма край. Не правя почти нищо друго освен да уча по цял ден, а животът през това време си минава. Не мога и да помисля да си намеря работа преди тези изпити да минат. Живея при баба си, която освен че ми оказва голяма финансова и морална подкрепа, е най-големият авторитет в моя живот, тъй като ме е отгледала и възпитала.

Ето и основният проблем - тя ме третира като своя собственост и се опитва постоянно да се бърка в живота ми по всевъзможни начини, постоянно изтъквайки, че й дължа всичко. Милиони пъти съм й обяснявала, карала съм се с нея, използвала съм всички начини да й обясня и покажа, че това не е редно и нормално. Но няма никакъв ефект. Тя иска да си живеем завинаги двете заедно, аз да я гледам и тя да ми заповядва. Да стана каквато тя иска, да се събера с когото тя иска, дори да родя на колкото години според нея е редно.

Ето как се оказва, че на 24 години имам проблеми, характерни за един тийнейджър. Ужасена съм. Имам чувството, че никога няма да се измъкна от тази примка.

Не изясних защо съм толкова изтормозена в момента. Имам приятел от 3 години. Искаме да живеем заедно, но нямаме възможност да си купим жилище. До момента той живее на квартира, въпреки че аз реално имам два апартамента - този, в който сме заедно с баба ми и този, в който живее баща ми - и спокойно бихме могли да живеем в някой от тях... Ако не беше баба ми.

Тя мрази приятеля ми без никога да го е виждала или говорила с него. Категорично отказва да се запознаят. Измисля всевъзможни ужасни неща за него, които постоянно ми говори и ме побърква. Казала е на баща ми, че ще направи всичко възможно да ни раздели. И наистина много ни пречи. Сега например, приятелят ми трябва да напусне квартирата, в която живееше досега, защото не може да си позволи наема. Най-вероятно ще дойде да живее у баща ми. Сега трябва да й кажа, че това ще стане и не искам да си представям реакцията й. Апартаментът на баща ми тя го е купила и там също се разпорежда като царица, баща ми нищо не й казва. Особено откакто майка ми я няма. Не знам как да говоря с нея, така че да я убедя че в това няма нищо лошо и неправилно.

Просто искам да помогна на човека, когото обичам и да живеем заедно един ден! Без никой да ни се бърка. Толкова ли много искам?! 
 
Съжалявам за дългия и объркан пост. Просто се чувствам ужасно самотна и объркана и имах нужда да излея чувствата си.

[mariya_koeva]

Здравейте, Talissa!

Баба Ви е с авторитарен подход към възпитанието и начин на мислене. В момента сякаш не Ви е позволено да изказвате становище, различно от нейното, и да проявявате инициатива, която да се различава от стереотипа й. Не Ви позволява да имате лично пространство, разпорежда се относно интимния Ви живот дори, навярно има и високи изисквания към Вас. Не си признава, че е сгрешила в нещо. Така ли е?

Вие сте на 24 години, голям човек! Имате пълното право да взимате съвсем самостоятелно, съзнателно и отговорно решенията в живота си и да понесете евентуални негативи от тях. Като че ли Ви е страх да поемете инициатива и да намерите изход от ситуацията. Да, баба Ви е част от семейството, но бих могла да кажа, че по-голямо право да Ви "наставлява" има Вашият баща, отколкото тя. Имам чувството, че го е страх от нея и поради тази причина не може да й се "опълчи" (в рамките на нормалното, разбира се, защото все пак й е син). Много хора и връзки са се разпадали от свръхконтролиращи роднини, които навлизат в личното пространство и живот на останалите, взимат решенията вместо тях и не им дават възможност да бъдат независими възрастни хора.

За съжаление това потискане води до някои от следните проблеми у хората в по-зряла възраст:

• перфекционизъм и стремеж към безупречност и превъзходство
• чувство на застрашаване около контролиращи хора
• "губене" на себе си във връзки, вследствие от поставянето на пиедестал чуждите нужди и потребности
• затруднена спонтанност
• чувство за непрекъснато "оценяване" дори когато няма никой около тях
• нагласа, че останалите хора ще ги съдят, наранят или възползват от тях
• прекалена самокритичност

Надявам се да съм Ви дала достатъчно база за размисъл. Истината е, че трябва да действате и да заживеете живота си така, както смятате за добре. Необходимо е да имате силната и стабилна подкрепа на човека до Вас и да сте готова да се изправите срещу авторитаризма в семейството. В противен случай рискувате да изпуснете и да загубите важни моменти и хора. Не Ви го пожелавам.

Моля, пишете какво мислите за нещата, които Ви написах, и какво сте готова да направите, за да има промяна.

Мария Коева
психолог

[Talissa]

Здравейте и благодаря за отговора!

Има много истини в думите Ви. Баба ми е една много добра и интелигентна жена, но наистина е доста силна личност и винаги се опитва да се налага на останалите. Баща ми наистина се страхува от нея. С неудоволствие споделям, че той има доста слаб характер и никога не смее да й противоречи. Понякога това наистина ме ядосва, защото се чувствам съвсем сама срещу нея. Той не ме подкрепя достатъчно и в това да я накара да престане с безумното си отношение към приятеля ми.

Много пъти съм била на път да си събера нещата и да си тръгна. Но после винаги се разколебавам - или от съжаление към нея, защото е възрастна и в доста отношения и тя зависи от мен, защото знам, че баща ми няма да й обърне никакво внимание, ако аз не съм при нея ( той като цяло я избягва), а също и защото се страхувам, че ако си тръгна от тук, тя никога няма да ми прости и отношенията ни ще се съсипят.

Понякога толкова ме дразни тази жена, че имам чувството, че по-скоро я мразя, отколкото обичам. И винаги, когато оставя да стане това, което тя иска, се ядосвам на себе си.

Откривам у себе си и доста от гореизброените от Вас проблеми. Всъщност всичките. Наясно съм, че е крайно време да да действам. Понякога дори се чудя как приятелят ми още е с мен... Аз самата не съм сигурна, че бих могла да обичам някой, който не може да се пребори с родителите си на тези години...

Вчера говорих с баща ми по въпроса и го помолих в други ден да дойде у дома, за да обсъдим с баба ми евентуалното нанасяне на моя приятел в апартамента на баща ми. Неговата реакция беше " Ти как изобщо си го представяш този разговор, знаеш ли какъв скандал ще стане! Тя никога няма да приеме такова нещо!", тотално ме обезкуражи. Но все пак се съгласи да дойде. Смятам, че е добра възможност, защото искам и той да изрази позицията си пред нея, иначе тя ще каже, че ние с моя приятел тормозим скъпото й синче и то не смее да ни откаже, защото е много добро.

[mariya_koeva]

Здравейте отново, Talissa!

Разбирам, че навярно все още Ви е трудно да се откъснете емоционално от баба си и че все още търсите одобрението й. Сама казвате, че за Вас тя е авторитет и човек, който не само Ви е морална и финансова подкрепа, а и Ви е отгледала и възпитала. Но всичко си има граници. Това не означава, че сте й задължена с цената на изборите, които правите. Да, страхувате се да си тръгнете от дома, защото ще Ви бъде съвестно с оглед на нещата, които е направила за Вас, но в живота на всеки човек идва моментът, в който се откъсваме буквално и преносно от семейството си не като начин да влошим отношенията помежду си, а за да бъдем независими възрастни хора. Това е напълно нормално!

Относно приятеля Ви - слушайте сърцето си. Ако с него се чувствате щастлива, обичана и закриляна и връзката ви е хармонична, не позволявайте на други хора да се месят, за да не съжалявате горчиво след време.

Ако желаете, може да пишете за развоя на ситуацията.

Мария Коева
психолог