Здравейте.
Проблемът на Вашия приятел е доста сериозен и сложен.
Алкохолизмът е признат за болест и се разглежда като такава в медицинската литература от 50 години на 20 век. Алкохолизмът е болестна реакция на органичното химично съединение с формула C
2H
5OH. И това е само началото на заболяването.
За алкохолизма има наслоени доста представи, една част от които не са правилни.
Например грешна е представата, че ако се пие бира или пък вино, то алкохолизъм не може да се развие. Тази грешна представа е причината повече от половината алкохолици да са такива, защото са били непредпазливо на бира или на вино в повече и по-често.
Алкохолик не е този, който пие рядко и се контролира да изпие малко. Алкохолик е този, който регулярно пие и голяма част от това регулярно пиене, накрая завършва с напиване в различна степен.
Моментът с контрола върху това колко да се изпие се губи при алкохолика.
Алкохоликът винаги си намира причини да се напие. Причините, поради които алкохоликът отива да се напие, обаче не са реални причини. Те са оправдания и са защитните механизми на болестта алкохолизъм. Точно такова е и отричането на алкохолика в началото, че той има проблем. Алкохоликът не си признава, че всъщност няма никакъв контрол над алкохола. Не го и забелязва в началото това, че не се контролира, а причината да не го забелязва, е в естеството на самата болест. Това алкохоликът да се осъзнае, че всъщност има проблем с болестта алкохолизъм, че всъщност няма контрол над това колко да изпие, е първата крачка към връщането на алкохолика назад към здравето.
Алкохоликът трябва САМ да си даде сметка, че е болен, че поради това по никакъв начин не може да си контролира пиенето. Че е именно неспособен да си контролира пиенето. Алкохоликът трябва да приеме, че всичките му оправдания за кое да е напиване, не са никакви оправдания. Че всъщност оправданията за изпития алкохол са продукт на БОЛЕСТ. Нормалният здрав човек не се нуждае от алкохол и може да мине без алкохол по абсолютно всякаква причина, каквато и да е тя (независимо дали иде реч за хубава или лоша ситуация, за хубаво или лошо моментно настроение и т.н.). Алкохоликът САМ трябва да осъзнае всичките си самозаблуди, че има причина да пие. Алкохоликът САМ трябва да осъзнае, че трябва да се лекува и че трябва напълно да спре да пие, за да има шанс да се върне към нормален живот.
Сега за агресията.
Има много неща, които алкохолизмът маскира и едно от тях е неумението да се управляват чувствата. Това неумение да се управляват чувствата се маскира от алкохола, като алкохолика се чувства по-инак. Изрично наблягам на "маскира". Алкохоликът в повечето случаи въобще и не разбира, че не се справя с това да си управлява емоциите без алкохол. Не го осъзнава. Не може да го осъзнае.
Всички алифатни алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и др.) имат наркотичен ефект. Затова алкохоликът не може да се контролира колко да пие и не само. Повечето хора не знаят е, че алкохолът е токсичен. Повечето хора не знаят, че алкохолът унищожава нервната система и мозъка, а като се стигне до ниво на тежка атрофия на мозъчната кора в резултат на алкохолизъм, то състоянието на личността е пълно оглупяване, защото унищожените мозъчни клетки се превръщат във вещество, подобно на вода. Цирозата на черния дроб, панкреатитът и ракът на панкреаса са другите неприятни следствия от алкохолизма.Всъщност алкохолът не решава проблема с въпросното неумение за управление на чувствата. Според някои изследователи той ги предизвиква. Този проблем с неумението за управление на чувствата си остава и се натрупва, тъй като чувствата са химия. Самата агресия е химия (част от нея е адреналин, който в прекомерни количества уврежда мускулите, а сърцето също е мускул). Агресията не изчезва. Натрупва се. И е трудно за невладеещ емоциите си безопасно да отведе натрупвалата се с времето агресия вън от тялото и психиката си. Безопасно означава при този процес на изливане на агресията човекът да не нарани някого и да не изпотроши имущество. А и самият алкохол също уврежда и сърцето.
Когато човек не е способен да си управлява чувствата (първопричините за което може да са най-различни), тогава в един момент... Защото не е пил. Или защото е пил. Или просто така провокирано от нещо дребно. Причината няма значение. Но цялата тази химия си настоява на своето и се проявява в действие от невиждан и неочакван мащаб, от неконтролируемо естество. Човекът първо действа, а после евентуално мисли какво е успял да натвори. И обикновено после съжалява и се ядосва на себе си, когато осъзнае какво е правил.
Това, което се проявява при приятеля Ви не е резултат от депресия, то означава натрупване на агресия като част от алкохолната му зависимост.
Ако приятелят Ви започне да отказва алкохола, то неговото неумение за управление на психиката му ще е едно от нещата, които болезнено ще изскочат на преден план. Агресията му временно ще се увеличи, всички проблеми, резултат на неумението за управление на психични процеси ще се обострят и ще бъде така, докато не се научи да си управлява емоциите без алкохол. За това е необходима работата с психолог, който има опит с подобни случаи (опитът на психолога с подобни случаи е задължителен, т.е. не славата на името, а опитът с конкретни алкохолно-болни е това, което трябва да се гледа при избор на психолог). Освен това работата на психолога е не само с алкохолика, а и с тези, които са му най-близки и са засегнати от поведението му.
Споменавате за употреба на марихуана. Тя също е наркотик и е в състояние да отключи промени в психиката.
Давам Ви номера на национална телефонна линия за консултации и насочване по въпросите на зависимостта към наркотични вещества и алкохол.
0800 133 22 - това е безплатно и анонимно
Работно време на телефонната линия:
от понеделник до петък
от 14.00 до 19.00 часа
Препоръката ми е да разгледате и този сайт:
www.ncn-bg.orgНадявам се да Ви бях от полза.
Психолог Л. Боянова
