Здравейте, kateri4ka!
Връзката ви с този човек е наситена с много емоции, но е хубаво да помислите дали преобладават положителните, или отрицателните. ОК, изневерил ви е - вие сте му простила, но дали сте го направила в сърцето си, а не само на думи? Несигурността, която изпитвате, е емоция, провокирана от болката, която изпитвате. Точно тя усложнява още повече ситуацията, защото може би имате едно наум дали би изневерил отново. Изневярата нанася удар върху самочувствието и самоуважението на човека и именно заради ето тези негативи е хубаво да се замислите дали продължавате да имате доверие на приятеля си. Другото, върху което трябва също да помислите много добре, е докъде стигат границите, които слагате във връзката. Споделяте, че той ви е ударил нарочно. Това поведение влиза в графата "физическо насилие". Може би вие също си го знаете, но е трудно да приемете истината, че навярно имате връзка с насилник. Полезно е да знаете, че гаджетата, които впоследствие стават насилници, в началото на връзката са изключително романтични и чаровни. Могат да накарат момичето до тях да се чувства желано, обичано и обгръщано с много любов и внимание. Вие сте на 19 години и животът е пред вас. Тепърва ще срещате още много мъже и успоредно с това ще имате възможността да избирате, да се "вглеждате" обстойно в качествата им, да "сравнявате", за да може да имате един изграден типаж, към когото ще се насочите, за да създадете успешна и романтична връзка. Тя трябва да ви кара да се чувствате спокойна, истински желана и обичана, и щастлива и пълноценна като жена. Запомнете, че връзките с насилие слагат начало на такива връзки и занапред, така че отстъпете с една крачка назад, преосмислете настоящето, и решете дали ще позволявате оттук нататък да се държат с вас като със собственост и принадлежащ обект, или ще бъдете достатъчно смела, за да прекратите нездравословните отношения между вас и приятеля ви и да потърсите и намерите човека, който ви заслужава.
Хубаво е да знаете, че не може да бъдете "спасител" на никого. Разбирам, че имате желание да помогнете на приятеля си, но ако той сам не поиска да подобри ситуацията, в която се намира в момента, никой не може да го направи. Предполага се, че на 25 години е изградил някаква степен на зрялост и че може да достигне до решение на възникнали проблемни ситуации сам, без намесата на странични хора. Дори, в случая, вие, като по-малка, трябва да бъдете по-"обгрижвана" от него, а не обратното. Вие сте по-крехкото и нежно създание. Започнете работа не заради него, а заради себе си. По този начин ще се почувствате активна, по-решителна, по-амбицирана и дисциплинирана. Ще имате шанса да разширите кръга си от познати.
Разбирам, че приятелят ви има дете, а майката забранява да го вижда. Може би ви е болно от този факт, но не трябва да носите отговорност за отношенията и разногласията помежду им.
Пренебрегването от страна на бащата към приятеля ви е предпоставка той да си позволява агресивно поведение и да не умее да въздържа силните емоции, които ескалират у него. Споделял ли ви е как е преминало детството му, с какви спомени е останал от него, какви отношения поддържа с баща си?
Все още сте млада и животът е пред вас! Очакват ви само хубави моменти, но от вас зависи дали ще им отворите вратата, за да ги приветствате с "Добре дошли!", или ще бъдете закотвена в кръга на саморазрушението.
Успех!
Мария Коева
психолог