Автор Тема: Влюбен в най - добрия си приятел  (Прочетена 417 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен v1ktoraaa

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Влюбен в най - добрия си приятел
« -: 24 септември 2017 12:58:54, неделя »
Здравейте.

Това е първото място, на което ще споделя тези неща. На 27 години съм. Хомосексуален съм. Не съм говорил с никого да сега на тази тема. Семейството, приятелите ми, никой нищо не знае.

Имам приятелка, с която си мислех, че мога да променя нещата, но не се получава. Става още по - сложно. Няма как да призная пред никого за това, няма да ме приемат, прикривам го вече 15 години. Не мога вече.

Най - тежко ми е от това, че съм влюбен в най - добрия си приятел. Постоянно мисля за него, когато сме заедно, искам само да го прегърна, но няма как да стане. Искам да говоря с него постоянно, да ми разказва всичко за него.Той е нормално момче, има си приятелка, мен ме възприема като брат. Той е всичко за мен.

Давам си сметка, че не можем да сме вечно заедно и това ме плаши още толкова. Започваме да се отдалечаваме, не споделя вече  почти нищо, а аз не мога да престана да мисля за него. Приятелката ми започва да усеща, че има нещо което ме тормози, но няма как да и споделя. В същото  време близките и тя очакват да се женим.

Не знам вече какво да правя, не виждам смисъл в нищо. Все по - често ми минава мисълта да сложа край на всичко и да се приключи жалкото ми съществуване, защото аз не живея, аз преживявам. Живея, за да го видя и чуя.Неговата усмивка, неговия глас, неговото присъствие е всичко за мен на този свят, всичко което има смисъл. Напоследък това се случва все по - рядко. Наистина не знам какво да сторя.Ако го търся - това ме прави щастлив и в същото време ме боли когато е до мен. Ако приключа отношенията си с него - това означава да умра.

Тежи ми ужасно много, щом стигнах до тук. Отчаян съм. Ако можете да ми помогнете с нещо, ще съм ви безкрайно благодарен. Ако ли не - здраве да е . Благодаря!

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 245
  • Карма: +12/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътят към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Влюбен в най - добрия си приятел
« Отговор #1 -: 24 септември 2017 12:59:31, неделя »
Здравейте, v1ktoraaa!

Разбирам как се чувствате. Да признаеш, че си хомосексуален, е много трудно и е изпълнено с много страх, много несигурност, много въпроси, повечето от които нямат отговори, много смелост. Смелостта е най-важната от всичко друго изброено, защото без нея не можем да се изправим срещу родителите си, срещу приятелите си и срещу обществото, да свалим така дълго носената маска за пред света и да признаем нашата истинска сексуалност. Хубавото във Вашия случай е, че сте вече пълнолетен и зрял човек, който се е отделил по естествен начин от родителите си, за да изгражда самостоятелен живот. Неприятно щеше да бъде, ако бяхте тийнейджър например и трябваше да споделите на родителите си. Тогава сте напълно зависим от тях. Трудно е за родител да приеме фактът, че детето му е с хомосексуални наклонности, защото той си изгражда очаквания и представа какво ще се случи в живота на детето му напред - да има семейство, да дари родителите си с внуци, да бъде щастливо. Според Вашите родители няма да сте щастлив, ще бъдете част от "малцинство", ще бъдете недобре приет от доста хора. И най-вече няма да имате "нормалното" семейство според техните представи. А и хомосексуалната ориентация все още се счита за нещо "неестествено", следвайки от това, че е психична или сексуална болест. А то не е, както Вие самият знаете. Родителите търсят вината у себе си, искат да "поправят" ситуацията, не искат да бъдат поставени в ситуация, в която да се срамуват от детето си и да не могат да споделят пред приятели какво се случва с него - има ли си гадже и т.н. Съвсем нормално е да им е трудно и ще се наложи да минат през етап на своеобразен "траур" по загубата на детето, което са си мислили, че имат, докато стигнат до етапа на приемане на реалността такава, каквато е. Това е тежък процес, през който ще трябва да минете заедно.

За да си позволите да бъдете щастлив, ще се наложи да споделите истината и на приятелката си. Сигурна съм, че знаете, че няма смисъл двама души да са заедно, ако не са щастливи и удовлетворени от съвместния си живот. Зная, трудно е. Но трябва да намерите смелостта в себе си и да започнете да живеете живот, който съответства на Вашите желания, мечти и цели. Няма причина да приключвате съществуването си. Целият живот е пред Вас и Ви очакват прекрасни моменти!

Опитайте да запазите Вашия приятел наистина като приятел. Нормално е понякога да се чувате по-рядко. Не е възможно да сте заедно 24/7, нали така? Не Ви съветвам да му признавате за чувствата си към него, щом знаете, че е хетеросексуален и си има приятелка. Когато срещнете правилния мъж, ще успеете да се справите с изгарящите чувства, които в момента изпитвате към него (колкото и сега да Ви се струва невъзможно).

Може да осъществите директен контакт с колега психолог, който да Ви предостави подкрепа в реално време и пространство. Пишете тук също, когато имате нужда от подкрепа.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен Warrior03

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Влюбен в най - добрия си приятел
« Отговор #2 -: 16 април 2018 14:06:55, понеделник »
Здравейте!
Нов съм тук. Дойдох за да споделя абсолютно същият “проблем” като на господинът пуснал темата. На същата възраст съм, абсолютно 1:1 съм със същата история - свързано с мой приятел, с разликата, че аз си нямам приятелка, което може би е добре понеже така ще лъжа и себе си и нея. Другото което е при мен, че не си падам изцяло по представители от същия пол, харесвам к момичета, но в случая е СИЛНО. Има адски силна харизма, аурата му е страшно силна и това ме изгаря и ме изяжда отвътре, не мога да се пречупя както и да опитвам. Не знам какво да направя по въпросът. Опитвал съм се по всякакви начини да не си мисля нищо за връзка или нещо общо с него, просто имам и някаква неконтролируема ревност от всеки, който се доближи до него - приятели/ки, колеги/ки... страшно е. Абсолютно голямо доверие си имаме един на друг, изключително много неща ми споделя, които никой друг не знае за него, аз съм по същият начин, само чувствата си не мога да призная!  :'(
Може би това, че сме толкова близки и си знаем проблемите и всичкото допринася допълнително за силната привързаност към него, но не мога да направя нищо по въпроса да се отдръпна поне малко. Не мога, по-силно е от мен. Не издържам психически на това така да го нарека “напрежение”. Чуваме се, виждаме се и в момента в който това приключи следва адска мъка и липса да е наоколо. Много ми тежи! Исках да го споделя с някого. Искам и с него, но не го усещам, че ще го приеме нормално. Със сигурност ще се отдръпне, просто ме е страх да не ме намрази! Това няма да го преживея!!!  :'(

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 245
  • Карма: +12/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътят към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Влюбен в най - добрия си приятел
« Отговор #3 -: 16 април 2018 22:03:34, понеделник »
Здравейте, Warrior03!

Отговорът ми към Вас е сходен с този, даден от мен по-горе - опитайте да запазите приятелството си с този мъж, защото има наистина опасност той да се отдръпне от Вас, ако му споделите чувствата си (още повече, ако не знае за Вашата сексуална ориентация). Сигурна съм, че скоро ще срещнете мъжът, който ще споделя Вашите чувства и ще измести фокуса от сегашния обект на привличане. Казвате, че харесвате и момичета. Щом е така, бъдете отворен и към тях. Може пък някое момиче да заплени Вашето сърце, кой знае (колкото и да отхвърляте тази възможност сега)? Бисексуалността и хомосексуалността (особено последната) предполагат повече несподелени любови поради простата причина, че по-голямата част от влюбванията са в хетеросексуални хора.

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен Warrior03

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Влюбен в най - добрия си приятел
« Отговор #4 -: 17 април 2018 06:32:04, вторник »
Благодаря Ви за отговора. Аз съм отворен и към момичетата, но там нещо не ми се получава през последните 2-3 години. Не знам дали и това оказва някакво влияние. Много боли, когато човек независимо какъв е, какво мисли и иска да не може да го сподели с хората спокойно и нормално. Не е честно и справедливо за никого. Смятам, че Господ ни с създал с равни права на Земята, но човешката злоба е много голяма и силна и както аз, така и всички останали не се чувстваме себе си. Сякаш нямаме място на тази Земя! В такъв случай явно може и без нас.
БЛАГОДАРЯ ВИ, още веднъж!

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Jr. Member
  • *****
  • Публикации: 88
  • Карма: +7/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Влюбен в най - добрия си приятел
« Отговор #5 -: 11 май 2018 00:00:19, петък »
Сякаш нямаме място на тази Земя! В такъв случай явно може и без нас.

Това е невярно. НЕ МОЖЕ БЕЗ ВАС!!!
Това, че някой е хомо или би сексуален не го прави по-различен от хомосексуалните, дори и при животните има хомо и би сексуалност. Разликата е, че животните нямат предразсъдъци.
Според мен е по-важно да се приемете такъв какъвто сте, да обикнете първо себе си със своята си сексуалност такава каквато е, а след това ще намерите сили да се справите и с предизвикателството да спрете да се криете, да намерите правилната за вас половинка и да бъдете щастлив.
Успех!
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Warrior03

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Влюбен в най - добрия си приятел
« Отговор #6 -: 25 май 2018 13:35:03, петък »
Здравейте, отново!
При мен всичко е толкова странно, че чак не знам кое точно да опиша най-напред. Понякога се чувствам адски сам, когато не се видим или чуем, започвам да се напрягам от това и в мен нахлуват страхове, че с поведението ми е усетил някои неща. Понякога даже стигам до мисли, че не му пука за мен, дори съм го споделял и той се изнервя от това и казва “Това са си твои мисли, ти си вкарваш тези филми в главата, не аз...” абе като цяло толкова съм се вманиачил и съм обсевен, че чак понякога се усещам и ми става адски тъпо, че не мога да се контролирам. Като не знам къде е, как е и т.н. също ме избива на депресия, което е нелепо, понеже той си има личен живот не ми е длъжен с нищо  :(  единствено съм спокоен, когато знам, че приятелката му е край него. СТРАННО, НАЛИ?  ;D  Предвид чувствата и всичко наистина се чувствам спокоен, когато са двамата. Пълна каша ми е главата, иначе за момента съм започнал активно да се боря с мислите за него, гледам да не го търся АЗ, да не задавам въпроси, както и да се боря с чувствата като нещо повече от приятел. Засега постигам някакви резултати макар и минимални.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 245
  • Карма: +12/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътят към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Влюбен в най - добрия си приятел
« Отговор #7 -: 25 май 2018 22:02:46, петък »
Здравейте отново, Warrior03!

Радвам се, че сте започнал да гледате конструктивно върху ситуацията. Да, Вашите чувства към този мъж няма да отминат просто така, но е важно, че си давате сметка, че с него за повече от приятелство е трудно да се говори. Запазете приятелски взаимоотношения с него и се фокусирайте върху социални контакти с други мъже/жени, които по естествен начин да доведат до създаване на реална любовна връзка.

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн