Погрешно е да се правят такива сравнения между децата. Всяко дете е само за себе си и се развива по свой си собствен начин. Например някои деца прохождат по-рано, други по-късно и няма общо фиксирано правило на каква възраст трябва да се случи това. Случва се тогава, когато детето е готово, за да се случи.
Не бива да очаквате детето си да се държи едно към едно с познат Ви вече начин на поведение на друго дете или с познат начин на поведение на детето на някой друг. Мъничето ще се развива по свой си път и можете да го насочвате да се развива, но не си поставяйте точно фиксирани срокове, защото е нормално детето да не ги спази.
Ако детето се чувства спокойно, това може да бъде причина да не реагира на шумове и те да не привличат вниманието му на този етап от неговото развитие. Както писах, следва да продължите да му говорите, да му пеете, да го гушкате, защото това стимулира интереса му към околния свят и спомага развитието на психиката му, независимо дали реагира видимо.
На възраст от 1-2 месеца, психиката на бебето е нормално да е на ниво бебето дори да не осъзнава, че има ръце и крака. Тепърва може да открива, че има ръце и крака. Този му интерес към крайниците може да не е изявен с някакви конкретни видими действия от страна на мъничето. Примерно пеенето на песничката за "Хей ръчички, хей ги две" с държане на ръцете на детенцето може да стимулира интереса му да си установи, че има крайници. В същото време и стимулира интереса на бебето към околния свят. Това имам предвид, когато Ви написах препоръката си да не спирате с комуникацията с бебето, ако то не реагира видимо. Такива упражнения за комуникация са полезни, когато бебето е будно и трябва да се спрат при признаци на умора у бебето.
На възрастта от 1-2 месеца, детето все още няма изградена индивидуалност. Нормално е да не реагира на името си.
Когато мине дрънкалка пред очите му, нормалната реакция е това да може понякога да приковава погледа му, но не е задължително. До 3-тия месец е нормално бебето да не може гладко да следи всички движения, които вижда. Нормалното е да очаквате от детето си да реагира на ставащото около него по-активно, едва след 4-тия, 5-тия месец.
След като УНГ установява здрав слух, значи няма от какво да се притеснявате за слуха на детето си.
Ако има проблем на психично ниво, то това няма как да го установите на възрастта на детето от 1-2 месеца. След 4-5 годишна възраст на детето можете, ако забележите нещо притеснително, да потърсите консултация с психолог, водейки и детето си при психолога. Преди това можете да питате единствено за насоки как да подпомогнете развитието на детето, но да водите самото дете на психолог преди 4-5г. възраст е безпредметно, тъй като психиката не е формирана и няма на база на какво да се правят някакви заключения.
Ако желаете, споделете повече за поведението на Вашето дете, може да дам насоки за някакви подходящи форми на комуникация с него, които да стимулират интереса му към външния свят.