Автор Тема: проблем при децата  (Прочетена 154 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен doni_1984

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
    • Профил
проблем при децата
« -: 22 септември 2017 14:46:44, петък »
здравейте имам дъщеричка на 1 г и 7 месеца,много е буйна,искам да попитам за мнение относно поведението и.
искам да започна с това че родителите ми са правили много грешки с отглеждането ми и не искам да повтарям тези грешки а да градя и възпитавам добре дъщеря си.искам един ден да се гордее както със себе си така и с мен.
забелязвам че от известно време дъщеря ми е много нервна,плаче за най малкото и когато не и дам нещо се ядосва и почва да удря стените или по пода.а когато и кажа че нещо не  е хубаво да прави като например да се катери по столовете и по мебелите и че трябва да внимава защото е опасно започва да ми се кара и да крещи.с мъжът ми сме се разбрали пред детето да не се караме (което се случва във всяко семейство) или да вижда изблеци на гняв.когато излезнем на вън не ме слуша прави и ходи кадето си иска а не където трябва да отидем,не мога да я оставя в количка защото вече отдавна не иска да стои в нея.искам да знам това поведение нормално ли е за дете на нейната възраст,някои мои приятелки ми казват че много съм я разглезила и и давам всичко което не било хубаво и че трябва да се държа по строго,а други казват че е нормално за дете на нейната възраст и че всичко ще се оправи.с мъжът ми 5 додини се опитвах да забременея и сега наистина когато това стана аз много и угаждам.скоро ще почне градина и се притеснявам ако държанието и не се промени как ще се справя там.благодаря предварително.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: проблем при децата
« Отговор #1 -: 22 септември 2017 14:47:20, петък »
Здравейте doni_1984, 

Детето Ви се намира в период на промяна на психиката си. В психологията се бележи с понятието "криза", но не е в отрицателния смисъл на думата. Става въпрос за естествен етап от израстването.

Външните признаци са, че детето престава да слуша възрастните. Проявява своеволие, своенравност и се стреми да прави нещата само. Характерно е: "Аз сам/а". Детето започва и да отказва да прави неща, които възрастните му предлагат. Проявява се и детският инат- като възрастният каже на детето нещо да не прави, то почва да се стреми на всяка цена да го направи, а също и като си науми нещо, трудно се разубеждава.

Проявява се и стремежът към деспотизъм- силно желание да управлява поведението на околните. Това може да е чрез плач, може да е чрез изпадане в своеобразна форма на истерия (примерно да покаже изблици на гняв).

Не е в отрицателен смисъл такъв вид непослушание, защото по този начин детето се учи на самостоятелно поведение и мислене. Но понеже е малко, то все още не може да преценява кое е правилно и не, кое е безопасно и кое не и ето защо периодът е особен.

Следва да се обяснява с кратки изречения кое може/не може, за да се учи детето първо да помисли, преди да направи нещо. Разбира се, мъничето няма да се научи веднага, а ще се изгради с израстването на детето и повторението на обясненията. Едновременно с това и следва да се оставя поле за вземане на някои решения от детето, т.е. да се осигури на детето право на избор за някои неща, за които е безопасно да решава, но не за всички. За да се стимулира процесът на приучаване към вземането на самостоятелни решения, детето може да се пита да избира от няколко варианта, когато това е безопасен избор, каквото и да реши.

Не следва да се допуска развиването на деспотизъм от страна на детето. Примерно гневът, също и реването и тръшкането са израз на стремежа на мъничето за контрол над възрастния. Ако не се получи да контролира възрастния, детето може да изпадне и в истерия. Затова са важни обясненията какво може и какво не може (важно е да се казва на детето винаги истината, за да не се наруши базовото доверие у детето към възрастния, в противен случай от това ще произтекат вредни последствия в поведението на детето) и ясното очертаване на границите до къде възрастният ще позволи вземането на решения от детето. На по-късен етап полето на самостоятелното вземане на решения от детето ще се разширява.

Желая Ви хубав ден!
психолог Л. Боянова