Затруднена комуникация със син-тийнеиджър

[todorova]

Здравейте. Имам син тийнеиджър, с когото ми е много трудно да комуникирам. Но да започна отначало. С баща му се разведохме когато преди три години , тогава той беше на 12 год. Преживя го много трудно, макар да знаеше и виждаше , че баща му е човек, който мисли само за себе си и за неговото собствено и за нищо друго дори и за детето си. След раздялата ни баща му продължи да ни трови с неща от типа на- ще правиш така, майка ти е еди каква си...Аз в това време се събрах с друг човек, баща му се озлоби още повече и ме тормозеше чрез детето ми. Стигна се дотам, че му наби в главата някакви фашистки идеи. Наложи се да подам жалба. Тръгнахме по психолози... направо ужас. И само чаках да разбере какъв човек е.. и този ден дойде тия дни. обаче нашите взаимоотношения не се променят - той продължава да ме тормози с номерата на баща си - той не ми говори а се зъби, отговаря по най- вулгарния начин, обижда, подиграва се. Не мога да говоря с него - той или се обижда или изобщо през едното влязло през другото излязло. Е разбирам криза ама то не се търпи.И аз съм изнервена - сума ти неща ми минаха през главата. Наскоро преживях и тежка операция и много ме изнерви и това. Не мога и не искам да си оставя детето и няма и да го направя. Искам просто вече спокойствие защото в момента караниците вкъщи ги предизвиква той. А ми омръзна да ходя и по психолози... няма да ставам зависима от тях я.Моля помогнете. Дайте ми съвет или споделете вашият опит. Всяко мнение ще ми бъде от полза.

[Boyanova]

След като толкова време синът Ви е бил подложен на влияние от страна на баща си и е успял да изгради характера си въз основа на това, то не бива да очаквате мигновена промяна у него. Синът Ви е затвърдил устойчиви разбирания и устойчив начин на живот.

Не бива да очаквайте и синът Ви сам да разбира случващото се, защото на 15 годишна възраст той все още не е способен самостоятелно да преценява нещата до края. Също така на тази възраст е засилен конформизмът и ако баща му е изградил в очите на сина Ви позиция на авторитет, то синът Ви, ако не вземете мерки, ще продължи да го третира като авторитет, поради особеностите на възприятията за възрастта си.

Ако желаете да промените насоката на развитие на сина Ви, то е необходимо цялостно да се измени подходът Ви на възпитание. Въпросният подход се изгражда с времето и със сигурност няма да е лесно. Изисква и цялостно пресяване и на приятелската среда на сина Ви. Ако се движи с младежи, които имат фашистките убеждения, то това не е на добре. Знаете, че участието в такива групи подтиква младежите към безсмислено насилие. А и много такива младежи от рано започват употреба на алкохол, цигари, наркотици. Заради участието си в такива фашистки групи, младежите понякога се отдръпват от родителите си, започват да крият живота си от тях, да не споделят.

Ако желаете, споделете какво се е целяло да се постигне от колегите- психолози, а не се е случило.

[todorova]

Благодаря за бързия отговор. ще започна с първото посещение при психолога, което беше малко след развода, тъй като още от ранна възраст забелязах сина че не яде а направо се тъпче , включително и нощем/резултата сега е наднорменото тегло/ а след развода това стана неконтролируемо. Понеже работя в медицинска среда и то точно с деца попитах нашите лекари какво да правя и първият им съвет на всички беше преди де предприема лечение да се обърна към психолог. За мое щастие имахме назначен такъв. На жената и беше много трудно да му пробие черупката тъй като моя син не споделя как да е. В крайна сметка психолога ми сподели че в резултат на скандалите вкъщи и на малтратирането от страна на баща му в мое отсъствие детето ми е имало суицидни мисли... сърцето ме заболя.В крайна сметка се заработи за повдигане на самочувствието... месеци наред труд. след това баща му провали този труд като се опита да го привлече в нацистка организация и айде пак при психолога ... тогава потърсих помощ и от КСУДС... месеци наред. Сега тези мисли са му избити от главата. Приятелите му ги познавам те са свестни деца и дето се вика все от нашата черга т.е. почти всички са деца на разведени родители та си споделя с тях много неща. Избора му на приятели аз одобрявам. Не ме е и лъгал досега къде ходи с кого и какво прави. прибира се навреме имам му доверие в това отношение. Цигари и наркотици не употребява и категорично казва че няма и да ползва...това го отработваха и в КСУДС.Вярвам му. А последното заключение на психолога е - протрахиран адаптационен отговор с кризисен характер, с възможно паралелна криза на идентичността. Каквото и да и е струвало тази жена ми помогна много и аз страшно мнага я уважавам да е жива и здрава че и тя се разболя нещо и не мога да ползвам услугите и.

[Boyanova]

Добре е да намерите някой психолог, специализирал в областта на детско-юношеската психология, който да продължи работата с Вас и със сина Ви, като се запознае в дълбочина с проблема, защото ситуацията е много сериозна. Още повече че при протрахиран отговор спрямо стресово събитие е възможно да има и многократното повторно вътрешно преживяване на психичната травма.

[todorova]

олеле, съвсем ме стреснахте. то ми мина през главата тези дни да потърся някого, но реших че няма да ставаме зависими от психолозите. сигурно ще се консултирам. Благодаря.

[Boyanova]

Не бих желала да Ви стряскам. Но очевидно не е отпаднала необходимостта от работата на психолог, съдейки от това, което споделяте.

Целта на психологичната работа е в крайна сметка човек да се отдели в един момент от психолога, а не да се абонира за него, но продължителността на посещенията варира. Понякога проблемът е от такова естество, че една консултация е достатъчна. А понякога проблемът е по-тежък и работата е по-продължителна. Зависи от всеки конкретен случай колко време и работа ще е необходимо, за да се стигне до там, че необходимостта от психолог да отпадне.