Правя изричната уговорка, че в основата на тази статия е история, която съм чул от видеотренингите на руския специалист по коучинг Владимир Тарасов. Мисля, че той не е авторът й, но не съм сигурен, а и й не зная дали не е просто фолклор. Така или иначе, по-долу ще прочетете просто мой адаптиран и допълнен преразказ с някои коментари.
Дядо поп си купил от пазара гъска. Мушнал я под мишница и тръгнал към къщи, като си представял как ще му я наготви попадията с кисело зеле и как той ще добави една бъклица от червеното винце…И когато вече от варял вратата на двора си, гъската изведнъж проговорила с човешки глас:
- Дядо попе, вместо да ме ядеш, защо не ме пуснеш? Ще ти се отблагодаря.
Попът, предвид на професията си, вярвал донякъде в чудеса, но определено не харесвал такива, които целели да го оставят гладен. От друга страна, до момента не бил чувал гъска да говори и веднага съзрял в цялата история намеса от Главната квартира, а определено не искал да си разваля отношенията с началника си – оня, дето бил високо в небето. Затова неохотно отговорил:
- И как точно смяташ да ми отблагодариш? Понеже само от боб напоследък стомахът ми…
- Ще ти дам няколко добри съвета – предложила гъската – А ти можеш да ги предадеш на хората от свое име.
Попът се замислил. Вярно, работата му налагала всяка неделя да чете морал ма миряните и да им отваря очите за големите истини в живота. Напоследък обаче вдъхновението нещо го било напуснало и той се ограничавал само с текстове от светото писание, което на свой ред отегчавало малко аудиторията.
- Давай – съгласил се той – Ако съветите ти са наистина ценни, ще те пусна. Един ден повече на боб – все тая.
- Добре – започнала гъската – Слушай тогава. Първият съвет е – никога не вярвай на очевидна глупост, независимо кой ти я казва и колко много ти се иска да е вярно. Помисли дали просто не те манипулират.
(Ако на някого изказът му се стори усложнен, не се учудвайте – гъската очевидно била много умна. Те простите не могат дори да говорят.)
- Хм, звучи разумно – съгласил се дядо поп – Давай нататък.
- Вторият ми съвет е – знай точно границите на своите възможности и никога не излизай извън тях – или поне за важни неща, които могат да имат сериозни последствия за теб, ако не се справиш. Ако все пак искаш да направиш нещо по-значително, първо разшири възможностите си.
- И това е разумно – кимнал дядо поп – А третият?
- Последният ми съвет е - никога не съжалявай за добро, което си направил – или за усилия, които са донесли някому полза, а ти не си получил награда за тях веднага.
- Ами да, така е – отново се съгласил дядо поп и се замислил. Виждал се вече как излиза на амвона и разказва всичко това на паството си, а те се гордеят колко мъдър поп имат. А ако случайно стигне до ушите на владиката с какъв талант разполага…
- Добре – казал той – Ти изпълни своята част от сделката, ето – и аз правя същото.
С тези думи той пуснал гъската, тя излетяла и кацнала на близкото дърво. После обаче избухнала в смях:
- Дядо попе, ама ти си бил много загубен бе! Защо ме пусна? Знаеш ли – вчера един търговец загуби кесията си, аз я намерих и изкълвах всички жълтици, които бяха в нея. Сега стомахът ми е пълен със злато.
Като чул това, на попа му причерняло. Огледал се за стълба, но такава нямало.
Тогава той започнал да се катери по дървото. Само че когато почти стигнал до гъската, тя подхвръкнала и кацнала по-високо, на по-тънък клон. Попът продължил да се катери, птицата пак се преместила - и така няколко пъти, докато накрая поредният клон не издържал теглото на попа, счупил се и нашият герой паднал от доста високо на земята.
Ударил се доста лошо, а през това време гъската кацнала наблизо, но все пак на безопасно разстояние:
- Е, дядо попе, каква стана тя? Нали щеше да учиш хората?
Попът само изпъшкал от болка.
- Ето, ти само за няколко минути наруши всички мои ценни съвети. Първо – откъде ще се вземе този търговец, защо аз ще ходя да му кълва златото и т.н….? Но понеже много ти се искаше да е истина, ти повярва.
Второ – веднага съжали, че си направил добро, като си ме пуснал. Реши, че получената награда - съветите – е нищо в сравнение с жълтиците.
Попът пак изпъшкал.
- И трето – ти излезе извън границите на възможностите си с това катерене. Въпрос само на време беше да паднеш и да се удариш болезнено.
После гъската се разходила важно наоколо и продължила:
- Но понеже все пак ти ме пусна, ще добавя още нещо – може да ти е от полза:
Първо (всъщност вече стана четвърто) – не давай на хората съвети, които ти самият нямаш никакво намерение да спазваш. Като видят, че сам не си вярваш, няма да повярват и те.
И последно – понякога човек възприема очевидните истини само когато изпита болка на собствен гръб. Звучи жестоко, но е така.
А после гъската отлетяла, а дядо поп се изправил бавно с много охкания и тръгнал към къщи, където го чакал претопленият вчерашен боб….
Да повторим ли за всеки случай? Добре, но нека за миг се пренесем в офиса:
1. Никога не вярвайте на очевидни глупости, колкото и високопоставен началник да ви ги говори. Вероятно това е опит да бъдете манипулирани.
2. Никога не излизайте извън рамките на възможностите и компетенциите си за важни неща. Ако все пак искате да го направите, първо разширете рамките. Иначе ще паднете от високо и ще боли.
3. Никога не съжалявайте за сторена някому услуга или помощ в работата и не очаквайте непосредствена еквивалентна награда. Гледайте на това като на инвестиция в бъдещето или просто на себе си като на добър човек. Офисът не е пазар и някои неща не се плащат веднага.
4. Не давайте на околните съвети и не създавайте правила, които самите вие нямате никакво намерение да следвате. Те ще имат по-скоро обратен ефект.
5. Обикновено човек вярва само на неща, в правилността на които се е убедил само с цената на собствени страдания. Ако обаче той си създаде адекватна преценка за нещата, подобни страдания могат да бъдат избегнати.
Ами – това е. Дано успеете да избегнете съдбата на попа – да ви боли и да ядете вчерашен боб. От вас самите зависи.
Из timurcommandos.blogspot.com
