Искрено се извинявам за моята грамотност,както и за това че ви затормозих малко или много с моята история,не знам как да се справя с хората в училище тъй като единствения начин да общувам с тях е ако им плащам,тъй като те мен не ме възприемат напълно нормално,нямат желание да общуват с мен и никога не ми дадоха шанс да ме опознаят,критикуват ме за това че не ходя на училище,а като отида изкарвам добри отценки и не разбират какъв труд полагам аз за това,да те донякъде са прави може би,но това не им дава повод да си мислят че аз плащам на училището,аз плащам но единствено с нерви и учене,не с друго.Неприятно е тези неща ме карат да се чувствам зле,за това и имам страх да не ме нападнат,да не ми кажат нещо неприятно,аз мога да им отвърна не съм глупава,но не харесвам такъв тип ситуации,знам че такива неща ги има навсякъде и не можем да избягаме от тях,но едва ли тези ситуации карат другите хора да се чувстват така както аз се чувствам.Имам приятели,общувам разбира се нормално като останалите,но не и в училище или пък на места които са с повече хора,това ме кара да се чувствам безсилна,ако някой ме засегне по някакъв начин.Просто не знам наистина какво да правя как да се преборя,как да се изправя пред съучениците си,как да започна всичко отначало,едва ли съм толкова смела.Много искам да се чувствам добре в училище и нормално да участвам в дискусии със съученици и учители,да взимам участие в часовете,а не го правя,защото ме е страх да не би да сгреша,да не ми се изсмеят.Може би съм прекалено взискателна към себе си,защото е човешко да се сгреши,но за мен да допусна грешка или да понеса унижение е като убийство...Още веднъж съжалявам и благодаря за разбирането!