Раздяла с родителите

[dayana]

Имам проблем с нервите. Тревожност,тежест в гърдите, бучка в гърлото, сърцебиене. На 19 години съм и ми предстои кандидатстване и изпити. Знам че това може би е част от проблема ,но има и друг проблем или пък не е проблем,не знам. Искам да уча в София , но ужасно много ме е страх,че ще трябва да се разделя с родителите си. Имаме много силна връзка и не знам дали ще справя.Само при мисълта,че те няма да са там и започвам да плача и да ми се вие свят и почти изпадам в нервна криза. Понякога пък както си стоя и започва да ми става зле,затова не знам дали е заради раздялата ми с тях или просто всичко ми идва в повече. Не знам как да преодолея всичко това. Винаги съм се справяла сама със себе си,никога не съм търсила помощ за каквито и да е проблеми. Започнах да споделям на хората ,но не ми олеква. Какво да правя? Пия стрезам за стреса, понякога помага ,понякога не.... Зле ми става предимно вечер... Ще се оправи ли всички или просто трябва да остана при тях? Знам,че е нормална раздяла ,но ми е много трудно.

[mariya_koeva]

Здравейте, dayana!

Съвсем в реда на нещата е да се притеснявате от настоящата промяна. Отделянето от родителите винаги е малко или много труден процес, още повече, ако между тях и детето има силна връзка, както е във Вашия случай. Но приемете тази промяна не като нещо, което ще Ви донесе негативи, а като шанс да се развивате като професионалист, да сбъднете мечтите си, да се усъвършенствате в областта, в която сте избрала да учите, да намерите нови приятели! В големия град има много повече възможности и ще е грехота, ако ги пропуснете! На 19 години животът е пред Вас и всичко хубаво тепърва предстои! Повярвайте ми! Това, че ще живеете в друг град, не значи, че няма да общувате с родителите си, да се виждате! А и в днешно време има Skype, мобилни телефони, електронна поща... Комуникацията се случва много по-бързо, отколкото се е случвала преди! Няма нищо страшно. В началото вероятно ще отнеме известно време, докато се адаптирате, но като намерите нови приятели, като се съсредоточите върху лекциите и се почувствате по-уверена в себе си, ситуацията ще се нормализира. Моят най-добър приятел замина да учи в чужбина миналата година и с ръка на сърцето мога да кажа, че се адаптира доста бързо към новия град, новата обстановка, чуждия език. Има безброй положителни примери за студенти, които за нищо на света не биха заменили опита, който са придобили, заминавайки да учат извън родния град - научават се да бъдат самостоятелни, да разпределят по-добре финансите си, да се грижат за себе си, да обогатяват житейския си опит. Не се притеснявайте. Така или иначе все някога ще дойде времето, в което ще е необходимо да се отделите от родителите си. Няма нужда да взимате никакви хапчета, защото, както сама казахте, това са нормални неща от живота.

Мария Коева
психолог