Смисъла на живота! момиче на 12

[Anonimna12345]

Здравейте,Аз съм още дете на 12 години (момиче) .
Не знам защо но реших да пиша да излея мъките си . Знам че ще кажете че съм в пубертета и е нормално но мисля че моето е малко по различно не е за това че някое момче ми е разбило сърцето (минах го с това да си слагам край  на живота с припадаци и безсънни нощи) но сега е по различно имам проблеми със здравето .От дете имам проблеми с бъбреците . Ходих по лекари в българия са много малко 7 детски нефролога всички ми казваха че всичко ще е наред че ще мине спазвах всичко но уви сега съм на 12 години и опознавам болката от близко . Израстнала съм без баща но не ми е и липсвало.Та така имам камъни в бъбреците (големи) имам инфенции и дни немога да ходя до тоалетна и куп други неща . Знам че това може да ви се стори нищо но само аз си знам мъките различна съм във всички отношения страх ме е от бъдещето . Страх ме е че винаги ще съм така .Винаги преди да отхапя от каквато и да е храна се замислям ще ми навреди ли след 5 минути дали ще съм паднала на земята от болки  или поредната ни среща с бърза помощ и системите . Немога да ям много неща който другите деца ядат постоянно но и да го поискам  немога защото знам какво ще стане . Защо да живея след като няма нищо хубаво в това? Да се радвам за какво ? Винаги съм мечтала да стана психолог .... но мечтите не винаги са реалност . Всички около мен ми казват че имам призвание и разбирам хорато но себе си неразбирам. На моите години децата и момичетата си мислят за момчета ами аз аз си мисля за поредната доза лекарства. Имам най добра приятелка която ме разбира но не ми стига искам профисионална помощ.

Въпроса ми е :Какво ми е психологическото ми състояние и да ми дадете съвет ! 

[mariya_koeva]

Здравейте, Anonimna12345!

Състоянието, в което се намирате, не е фатално. За съжаление има периоди в живота на всеки от нас, в които се разболяваме или не се чувстваме добре. Тогава е необходимо малко повече време и търпение за възстановяване на физическото здраве. Сигурна съм, че когато се преглеждате и лекувате редовно под вниманието на добър специалист, проблемите Ви малко по малко ще започнат да изчезват.

Вие сте на 12 години, животът е пред Вас! Тепърва ще опознавате света и житейските философии. Бихте искала да бъдете психолог след време. Имате много години пред себе си, за да учите, да имате високи оценки и да постигнете мечтата си. Това не е невъзможно! Щом други хора са успели, значи, че и Вие бихте могла да успеете, ако полагате необходимите усилия.

Хубаво е, че имате най-добра приятелка, която Ви разбира. Също така е полезно да слушате релаксираща музика, да танцувате, да рисувате и да бъдете положително настроена към живота. Както казах, той е пред Вас, а понякога е необходимо просто малко повече търпение и сериозно отношение към проблемите, които ни заобикалят. Бъдете активна и гледайте напред!

Успех!

Мария Коева
психолог

[Anonimna12345]

Лекарите не дават шанс да се оправя казват че е доживот   

[mariya_koeva]

Здравейте отново, Anonimna12345!

Разбирам притеснението Ви. За съжаление не съм тесен специалист в медицината и тя не обхваща областта ми на компетенция. Поради тази причина Ви написах, че е необходимо да се допитвате до добри медицински лица периодично, за да контролирате здравето си.
 
Това, с което аз мога да Ви бъда полезна, като човек, изучаващ психология, е да се опитате да не се фиксирате допълнително в тревогите си. По този начин не си помагате, а се напрягате, което не е добре за самата Вас, още повече, че сте на крехка възраст, в която се нуждаете от подкрепата на родителите си, приятелите си, други авторитетни за Вас хора.

Може да посетите училищния психолог (ако имате такъв) и да осъществите реален контакт. Както бях написала, много е хубаво, че имате най-добра приятелка, която Ви разбира. Малко хора биха могли да се похвалят с това!

Ако желаете, дръжте ме в течение.
 
Мария Коева
психолог

[Anonimna12345]

Сега съм дете но това ще ми пречи цял живот и още повече на децата ми защото е наследствено ! :X

[mariya_koeva]

Anonimna12345,

разбирам Ви напълно и поради тази причина Ви написах, че може да ме държите в течение, ако пожелаете. Не искам да ме разбирате погрешно - бих искала да Ви помогна, но компетентността ми не е в областта на медицината. Да, аз, като човек, изучаващ психология, съм запозната с анатомията и физиологията на тялото, както и с някои невропсихологични процеси, но тази информация за съжаление не може да обхване сферата на медицината като основна наука, помагаща за Вашето състояние.

Както бях предложила, може да посетите училищния психолог (ако имате такъв) и в същото време да споделяте с родителите си, с други авторитетни за Вас хора.

Ако има развитие по темата, ще се радвам да споделите.

Мария Коева
психолог