Автор Тема: Съвет..  (Прочетена 1276 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Стефи32

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Съвет..
« -: 22 септември 2017 07:34:34, петък »
Имам проблеми с храната. Всичко започна, когато с родителите ми се преместихме в Англия и аз реших, че трябва да отслабна, за да се впиша в новия си клас. Успях да смъкна значително много килограми. Това, да вляза във форма, се беше превърнало в цел за мен. Бях много мотивирана и съответно успях да постигна желаните резултати. Проблемът дойде, когато установих, че не мога да спра или по-точно, беше ме страх, че ако спра, ще си върна старите килограми. Нашите започнаха да се притесняват за здравите ми, защото МЦ спря, косата ми започна да пада, нямах сили и желание за нищо. Всеки ден слушах лекции за анорексията и булемията. Знаех, че трябва да спра и да се захраня. Започнах постепенно да приемам повече храна, но когато спрях с диетите се почувствах някак празна. Осъзнах, че вече нищо не ме прави щастлива. Бях далече от приятелите си, далече от хората, които обичах. Запознах се с много и различни хора, но сякаш всички ми бяха безразлични. Отблъсквах всеки, който се опитваше да се доближи до мен, нищо не ми носеше удовлетворение. Затворих се в себе си. Изградих си свой собствен свят. Всичко ми беше толкова еднообразно. Все по-малко започна да ми се излиза. Отделечих се от външния свят. И ето тук идва и проблемът с храната. От момиче, което почти нищо не ядеше, се превърнах в момиче, което се тъпче постоянно. Мозъкът ми подсъзнателно се опитваше да запълни празнината от сивото ми, монотонно ежедневие с храна, което доведе до още по-голяма депресия. Осъзнавах, колко е вредно това за мен, но не можех да спра. Качих 10кг. и самочувствието, което имах се срина. Започнах още повече да отбягвам хората, защото се срамувах от тях.  Успявам да преборя нуждата си за храна най-много за 3дни, след което отново се започва с тъпчене и съответно после ме обхваща чувство вина. Не знам вече, как да преодолея това чувство за безпомощност, самота и депресия.. Ще съм благодарна, ако ме посъветвате, как да се справя с тази ситуация. 
Поздрави !

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Съвет..
« Отговор #1 -: 22 септември 2017 07:35:09, петък »
Здравейте, Стефи32!

Както може би сте усетила, потребността от храна има и друг смисъл. То е "глад" за емоция, нови преживявания и емоционален заряд. Механизмът за компенсация се осъществява тогава, когато не получаваме дадено нещо и започваме да търсим друго, което да успее да замести емоцията от първото. Необходимо е да различавате истинският глад от потребността от засищане на емоционално ниво. Не е полезно да продължавате с тази практика, тъй като ще навредите на себе си. Знаете, че този механизъм води до сигурно затлъстяване и още по-голямо пристрастяване към храната като инструмент за търсене на щастието.

Опитайте се да релаксирате, когато сте във фаза на еуфория, и да провокирате емоциите и да изливате негативната енергия чрез музика или рисуване, когато сте във фаза на апатия. Отговорете си какво Ви държи "на дъното" и защо всъщност не се чувствате енергична, щастлива и в хармония със себе си. Какво е необходимо да се случи, за да възвърнете желанието си да се усмихвате и да бъдете активна в живота си?

Когато се почувствате тъжна и с мрачно настроение, слушайте ободряваща музика, танцувайте (дори и да не изпитвате нужда от това в дадения момент), рисувайте, четете развлекателна литература. Направете си списък със заглавие: "5 причини, поради които си заслужава да подобря състоянието си" и се замислете върху тях.

Хубаво е да потърсите директен контакт с психолог. Помощта и подкрепата от родителите Ви и от други значими за Вас хора също е важна. Получавате ли такава?

Дръжте ме в течение. Засега Ви давам кураж, че състоянието Ви може да се промени, стига обаче да бъдете активна в собствения си живот! Не приемайте позицията на "жертва", защото не е успешна!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен Стефи32

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Съвет..
« Отговор #2 -: 22 септември 2017 07:35:50, петък »
Имаше известен период на отричане, в който мислех, че мога да се справя сама, след което отчаяно започнах да търся помощ от родители и приятели и сега сякаш вече се примирих с факта, че само аз мога да си помогна.
В съветите ви има много истина, определено ще се вслушам в тях. Имах нужда да споделя с някого и ви благодаря за мнението. Предполагам за напред ще се опитам да мисля по позитивно, да открия какво ме дърпа надолу и да го преодолея. Ще дам шанс на хората около себе си и ще споделя с приятелите си. Ако пък не се получи, ще потърся директен контакт с психолог.
Благодаря ви още веднъж !

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Съвет..
« Отговор #3 -: 22 септември 2017 07:36:33, петък »
Стефи32,

радвам се, че сте се почувствала по-добре.
 
Ако имате нужда, може да ми пишете отново.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com