Любимият човек не иска да ми прости

[xena]

Добър ден,

Моля помогнете ми. Сгреших, признах грешката си, но любимият човек не иска да ми прости това ме побърква, защото наистина съжалявам. Зная, че напоследък се случва често, но наистина не го направих умишлено. Едва сега осъзнавам какво съм направила. Започнах да чета тук в интернет и сега вече наистина ме е страх, страх ме е от това, в което съм се превърнала, защото никога не съм била такава и най-вече ме е страх, че ще загубя човекът, когото обичам.

Имам мозъчен тумор от две години правя неща, за които после съжалявам и осъзнавам. Прочетох една статия, в която се описва, че може и да има психологически проблеми. Не зная какво да правя. Минават ми всякакви ужасни мисли и не мога да ги спра.

Опитах се да говоря с нея, но тя каза, че търся само оправдание за постъпката си/не съм изневерила, не съм откраднала- просто подведох близки и ги излъгах- не можех да кажа истината, защото мислех че ще я разочаровам и ето че го направих /сега не ми дава мира мисълта за това, което направих и последствията и това, че ще я загубя, какво да правя? Кажете какво да направя, животът ми няма смисъл без нея, тя е най-хубавото нещо в животът ми, не искам да я загубя, страх ме е че това за нея е краят и ще се разделим. Моля ви помогнете ми,моля ви...

П.П. когато махнат тумора всичко това ще спре ли

[mariya_koeva]

Здравейте, xena!

Може ли да Ви помоля да споделите малко повече за ситуацията, в която се намирате, за да мога да Ви бъда изцяло полезна? В какво смятате, че сте сгрешила; защо любимият човек не иска да Ви прости; какво би било необходимо да се случи, за да заживеете отново спокойно и хармонично?

Съжалявам за състоянието, в което се намирате, но разберете ме, че не мога да изкажа становище "ДА/НЕ" тогава, когато не съм тесен специалист в медицината и в областта на вашето заболяване. Аз съм сигурна, че ходите периодично на прегледи и че състоянието ви е под контрола на професионалисти.

Само бих искала да кажа, че фатални и непоправими неща няма и че всяка грешка може да бъде поправена. Ако искате, споделете ми повече за ситуацията, за да мога да Ви дам конкретни насоки за справянето й.

Мария Коева
психолог

[xena]

Направих следното. Приятелки имаха нужда от помощ да излезнат извън България, а имах познати и мислех, че ще мога да им помогна. Да, но те ме протакваха и аз протаквах тези две приятелки, накрая ми отказаха да приемат едната на работа, а аз не знаех какво да правя. Задълбах не можех да кажа, нито на любимия си човек, нито на тях какво става. Изпитвах страх. Стигнах много далеч, писах от името на работодателя, продалжавах да отлагам във времето. Да, но те са разбрали, дойдоха в къщи и разбраха всичко. Опитах се да обясня, те ме разбраха, но любимият ми човек не. Зная, че съм виновна и не мога сама на себе си да го простя. Още живеем заедно, другата седмица влизам за операция. Любимият ми човек обаче не спира да ме укорява. Аз живея в момента с болка за вината си. Предполагам се сещате как се държи в момента любимият ми човек. Не мога вече, не издържам да ме гледа така, помолих за прошка но... наистна съжалявам за стореното от мен. А твърди че ме обича, защо тогава постъпва така със мен, вижда че страдам?Не мога, не знам вече..

[xena]

Всеки ден се опитвам да говорим за този проблем,но виждам стена/непробиваема стена/.

[mariya_koeva]

Здравейте отново, xena!

Радвам се, че сте била готова да помогнете на приятелките си, но това не означава, че сте склонна да понасяте евентуалните последици от развоя на събитията. ОК, работодателите не са били достатъчно коректни и очевидно не са спазили определените срокове за отговор, но не сте длъжни да носите какъвто и да е товар от подобно естество на плещите си. Вие сте направила това, което е зависело от Вас. Оттам нататък Вашите приятелки са длъжни да поддържат контакт с тях и да решат дали са съгласни с условията.

Дори и да сте писали от името на работодателите, вярвам, че сте била изплашена от развоя на събитията и че не сте го направила с умишлена цел. Доколкото разбирам, това не е оказало негативно влияние върху приятелките Ви.

Не можах да разбера защо любимият човек не иска да Ви прости. Той бил ли е "замесен" в тази ситуация или не? Моето мнение е, че не сте направила нищо греховно и че всъщност няма нужда от прошка. Не знам как се държи той, но е хубаво да прегледате приоритетите си. Ако не Ви кара да се чувствате добре и недостатъчно щастлива, може би е хубаво да проведете един сериозен разговор и да му споделите как се чувствате. Вярвам, че заболяването допълнително Ви натоварва, и мисля, че нямате нужда от излишни негативни емоции в момента.

Добре е да посетите психолог, с когото да поговорите на четири очи. Реалната комуникация ще ви помогне да подобрите емоционалното си състояние и да си отговорите на въпросите, които Ви тежат. Разбира се, може да се обърнете и към мен, ако мислите, че има какво да добавите, но е необходимо да предприемете мерки, за да се почувствате по-добре.

Пожелавам Ви благополучие и много сила!

Мария Коева
психолог

[xena]

За съжаление оказа негативно влияне,те чакат дете в момента продават къщата си в провинцията,останаха без работа дори и тук в България и вината за това е изцяло моя.Да замесен е и любимият ми човек те са нейни приятелки преди всичко.Снощи отново се опитах да поговорим,казах че ми тежи,че ми е болно и че се чувствам виновна за станалото,отговорът беше "да си мислила когато е трябвало,сега вече е късно"вече не иска да бъдем заедно,не ми дава и шанс да се поправя,не виждам вече смисъл в нищо,нямам желание за нищо.Обичам този човек и всичко в момента се срива и най-лошото е че не ми се живее,няма за какво тази любов ме крепеше и ми даваше сили да издържа до тук,вече нямам нищо...

[xena]

Тази нощ ме гушкаше,не зная какво да си мисля,ако не ме обича,защо го прави?Наказва ли ме,защо се държи така с мен...

[mariya_koeva]

xena,

разбирам мъката Ви. Но Вие самата трябва да стигнете до извода кое е най-доброто за Вас - да продължавате да се самоизмъчвате с човек, който не Ви подкрепя и който се държи с Вас така, сякаш ситуацията е непоправима, или да си дадете сметка, че заслужавате да бъдете щастлива с човек, който може да Ви бъде опора, кураж и достоен партньор в любовните отношения.

Понякога едни от най-важните решения в живота ни е необходимо да ги вземем ние, слушайки вътрешния си глас и интуиция.

Вярвам, че нещата около Вас ще се нормализират и че ще се почувствате отново спокойна и хармонична!

Успех!

Мария Коева
психолог