Самочувствие, депресия, страх, комплекс?

[aneliq123]

Преди горе доло 4 години се запознах с едно момче по някакъв нереален начин. И приказки, размяна на скайпове, телефони и започнахме мнгоо да си пишем харесахме се, обвързахме се. Добре обаче аз не съм свикнала да имам дълги връски и на 3тия месец го късам тръгвам с друго момче... След 2 седмици решавам че обичам старото ми гадже и с труд, но се връщам рпи него. Минават се още 2 3 месеца и той ми изневерява, умолява ме 2 3 дни, и му простих. Мина 1 уникална година и какво стана почнах да го ревнувам от нищото... И след месец 2 ме скъса тръгна с едно друго момиче ... Мисля че от тогава ми започнаха проблемите... Много го обичах много страдах, но се стегнах и почнах да го дразня 1 2 3 месеца минаха и нищо! Дразнех го много, макар накрая се ми намираше някво слабо място и ме караше да умекна. Минаха още 2 месеца отказах се да се пробрам и той се върна при мен... Минаха 5 6 месеца, беше ми спечелил доверието отново и хоп хареса си едно момиче отново, но се пак в пубертета бяхме... Е и за това му простих с много труд... Отново се минаха 7 8 месеца и айде 3то момиче пишеше и някви неща че я харесва и т.н. но това момиче ми каза и ни уреди среща при която аз ги сещнах и го скъсах... Молеше ми се дълго време и наистина през всички тези пъти виждах, че съжалява и наистина съжаляваше... Е простих му и това... И от тогава не е ставало нищо с момичета... мина се 1 даже 2 години излъга ме 2 пъти и ходи на дискотека, но това е малко нещо... Та спря да прави голями грешки, изкарвахме си перфектно, но сега пак го ревнувам и ме е страх дори да не направи нещо дори и то момичета които знам че ще му ударят шамар и ще го отрежат....Но се пак да не го изкарвам само него виновен аз също пре тва врреме си харесвах момчета, забивах се с други, писах си с трети... Е не му изневерих, но все пак, не съм света вода ненапита... И се чувствам много несигорно, страхувам се, гадно ми е, тъжно ми е .... Не само за това вървя по улицата и си мисля какво не ми е наред грозна ли съм, смешна ли съм отстрани... Преместих се в друго училище и се чувствам като никоя... А преди бях една от "известните". Имам чувството че винаги имам нещо което не ми е наред... Нося брекети и това още повече ме кара да мисля че не съм хубава. Винаги мисля че друия може да постигне повече и е по хубав, другите по добре го възприемат... Не съм отворена винаги мълча като някой ми акже нещо дори си бъркам думите ако не съм говорила често с този някой... А преди не беше така, бях съвсем различна.... Не мога да разбера от какво точно е станало това... Дали съм в някаква депресия, дали ми липсва самочувствието, дали ме е страх от провал, дали имам някакви комплекси... Не знам... Като съм сама в повечето време мисля за това, като съм с компанията ми забравям, но като видя нещо което мисля че е по хубаво от мойто нещо започвам да мисля.. Моля ви кажете ми как да го поправя това... Опитах да си втълпявам някакви неща, но не успях.. Моля ви помогнете ми щот накрая ще полудея ...

[mariya_koeva]

Здравей, aneliq123!

Хармоничните отношения са едни от основните компоненти, които трябва да съдържа една връзка. От написаното разбирам, че с приятеля ти нямате особено балансирана връзка - дразните се, разделяте се доста пъти, той даже ти е изневерявал... Хубаво е да помислиш дали има достатъчно доверие между вас и ако стигнеш до извода, че няма, се опитай да разбереш какво е нужно да се направи (от твоя страна, от страната на приятеля ти, или от двете заедно), за да стабилизирате отношенията си. Запитай се дали все още го обичаш така, както в началото; чувстваш ли се щастлива и пълноценна в тази връзка или всеки от вас се бори за нещо собствено. В една връзка трябва да има "НИЕ", за да бъде конструктивна. В противен случай няма смисъл ти и приятеля ти да зацикляте на едно място и да продължавате да се дразните и да си правите напук, при положение, че може да бъдете много по-щастливи поотделно. Страх ли те е от евентуална раздяла? Може би това е една от причините, която те "застоява" при него, и не искаш да сложиш край. Една раздяла винаги слага началото на нещо ново, колкото и невъзможно да ни се струва в дадения момент. Отваряш сърцето си за нови преживявания, с повече адреналин, и наситени с положителни емоции. А всъщност точно тази позитивна енергия ни кара да се чувстваме "живи", в хармония със себе си и енергични! Ти си все още твърде млада и не е хубаво да се претоварваш с излишен стрес и негативизъм. Поговори с приятеля си с условието, че и двамата ще бъдете искрени. Задай му въпросите, които те измъчват (сигурна съм, че има такива); сподели му, че желаеш връзката ви да прогресира в по-благоприятна светлина, и го помоли той също да ти каже дали според него би трябвало да се направи някаква положителна промяна и какво изпитва.

Относно приятелите - разбирам, че ти е било трудно да се адаптираш в новото си училище още повече, когато си била свикнала да те познават в старото. Според мен е хубаво да се опиташ да се сприятелиш с новите съученици, без нагласа "ще бъда от популярните." Бъди приятелски настроена, усмихвай се повече, смей се в междучасията с другите, излизайте заедно. Запомни, че навсякъде и винаги може да срещнеш хора, с които имате общи интереси, хобита и сходен начин на живот. Запознай се с тях и не се притеснявай.

Извънкласните занимания, от своя страна, пък са хубаво нещо, защото освен, че се сприятеляваш с връстници, с които имате сходни разбирания, намираш и такива, които имат различни хобита например, а това обогатява личния опит!

Включването в някакъв вид спорт пък подпомага за отпускането и създаването на устойчиви взаимоотношения.

Хубаво е да имаш дневник, в който да описваш ситуациите, които са ти направили впечатление. В него може да пишеш най-различни мисли, сентенции, преживявания и емоции.

Важно е да си създадеш и здравословен режим на учене, почивка и забавление.

Занимавай се с неща, които ти доставят удоволствие - слушай музика, гледай интересни филми, чети развлекателни книги... Въобще прави това, което те кара да разпускаш и което не те натоварва с песимистични мисли! Опитай се да се харесаш такава, каквато си. Сигурна съм, че не си грозна и че това са просто негативни мисли, които навлизат в съзнанието ти в момент, когато се чувстваш уязвима и безпомощна. Ако това ще повдигне самочувствието ти, слагай си свеж грим, когато излизаш; направи си прическа, за която отдавна мечтаеш; облечи дрехите, които харесваш, но поради някаква причина се спираш да сложиш. Развивай потенциала си в сфера, в която си добра. Обогатявай знанията си и ще видиш как всичко лека-полека ще се нареди.

Мария Коева
психолог

[aneliq123]

По принцип много пъти съм мислила, ако се разделя с този човек какво ще стане и винаги стигам до извода, че ще съм сама, но пък от много време той се държеше с мен като с ангелче и му имах доверие. знам просто, че го обичам много, но напоследък виждам, че ме е страх и му нямам доверие... И се карам с него за негово добро, но той това не го вижда и не го интересува. След изневярата си мислих как да му имам доверие и не го постигнах. сигурно още 2 години му нямах, но през лятото видях колко той ме обича и колко аз го обичам и му имах много доверие, но не знам защо сега е така...

[mariya_koeva]

Здравей отново, aneliq123!

Не е хубаво да бъдеш с някого просто защото се чувстваш самотна. Една връзка трябва да те кара да се чувстваш пълноценна и добре в кожата си, а не да гониш нещо недостижимо. Зная, че емоционалните рани не заздравяват лесно, но истината е, че идва момент, в който преживяваш миналото и си готова за нови интимни отношения.

Разбирам, че се страхуваш да напуснеш приятеля си. Тук също мога да предположа, че не прекратяваш връзката си с него, защото те е страх от евентуална самота. А самотата всъщност е много разтегливо понятие - може да нямаш интимен партньор до себе си, но въпреки това да не се чувстваш самотна. Когато откриеш нови приятели и хора, с които си допадате, може и да не ти прави впечатление липсата на връзка. Има и случаи, в които един от партньорите, се чувства самотен, въпреки че е във връзка. Усеща, че нещо му липсва, че нещо не е както трябва, неудовлетворен е. Така че ситуациите могат да бъдат най-различни, но основното при теб е, че трябва да се вслушаш във вътрешните си убеждения и да стигнеш до извода кое е най-доброто за теб и какво се изисква, за да го постигнеш.

Относно изневярата - може би си простила на приятеля си на думи, но не и в сърцето си? Несигурността, която изпитваш, е емоция, провокирана от болката вътре в теб. Замисли се върху този въпрос.

Мария Коева
психолог