На мен наблюденията ми върху социалните работници не са чак толкова големи, че да мога да се произнеса. От една страна не ми се иска да слагам в един кюп всички, понеже всеки човек си е сам за себе си, но от друга страна, една част от СР определено не си е на мястото и това е поредната история, която го потвърждава. Причината е и в законодателството, и в заплащането, но не само. Самото общество боледува.
Като за начало в България броят на жените и на децата, които живеят в безумния ад на домашното насилие, е толкова огромен, че една страшно голяма част от хората имат меко казано изкривено мислене по тези въпроси. Толкова изкривено, колкото нямам думи да опиша.
Малко в страни от темата, просто за да демонстрирам размера на болестта с име домашно насилие, бих искала да опиша част от преките си срещи с жертвите на такова. После в тази светлина ще се върна на случая, който описваш.
Преди време в резултат на пневмония се оказах в болница. Бях в една стая с още доста жени. Като ни подгонеше скуката и болежките, си споделяхме какво ли не. Скоро обаче се разбра, че останалите жени от стаята не могат да си представят как така мъжът ми, ведно с наши приятели, всеки ден са при мен и получавам толкова много нежност от мъжа ми и внимание от приятелите ми. За тях това беше нещо невъзможно. Оказа се, че аз съм единствената в стаята, която има изградени подобни взаимоотношения. Тези жени мъжете им ги пребивали по принцип, но имаше и истории от тези побоища, които ми изправят косите. Една разправя как се разболяла преди време, оперирали я, тя помолила мъжа си да вдигне легена с прането, че и дошъл тежък, а онзи я пребил с обяснението, че го било срам от съседите да го видели да върши женска работа. Друга пък, като била бременна, мъжът и я пребил по сходна причина, че го помолила да донесе нещо си. Трета, освен, че е пребивана, висяла край масата права, да прислугва на кашкавалените ръце на мъжа си, че горкия не можел да си стигне до храната, до дистанционното и прочие. Повечето от мъжете на въпросните жени са абсолютни търтеи без нито ден трудов стаж. Дай им масата с хапването и пийването наготово и големите претенции.
Моето възпитание не е такова и аз съответно бях невероятно потресена от подобни разкази, възмутена и не на последно място БЯСНА и НЕРАЗБИРАЩА. Ама как може изобщо да си помислят да търпят такова нещо! Защо са още с такива изроди! Къде им е достойнството! Питам ги. Отговор: "Ами те ВСИЧКИ мъже са си такива".
Всъщност иде реч за жени, чиито родители са имали такива ненормални взаимоотношения. Израснали с такова възпитание, че те видиш ли "всички мъже млатят за щяло и за нещяло и са търтеи", въпросните жени не могат и не могат да асимилират поведението на моя мъж, дето всеки ден идва и ми носи по нещо, все ме глези. Странни са им и приятелите ми, че идват ей така и примерно носят плодове или сок. Странна им беше кумата ми, дето като чу, че съм си забравила блузка с къс ръкав отърча веднага и ми купи една. Те не познаваха такива взаимоотношения. Няма как да им обясня, че това, което виждат, са нормалните човешки взаимоотношение такива, каквито трябва да бъдат и че адът, в който са се набутали, не е нормата, а ненормалното.
Децата на онези жени, с които бях в онази болница, са раснали в среда на насилие и съм много убедена, че ще възпроизведат това, което виждат у домовете си. Знам, че се отразява. Едни приятели в момента имат детенце на възраст детска градина. Разправят за изкривяванията в психиката на едно от децата в групата, дето е и тяхното собствено. Бащата явно пребива майката на въпросното дете и то възпроизвежда видяното у дома си. На тази възраст на ходещо под масата, то крещяло по майка си, извинявам се за израза: "Курво мръсна", псувало я, налитало да я бие. Приятелите ми са се видяли в чудо, защото никоя институция не обръща внимание на подобни явни следи за нездрава семейна среда, а онова същото момченце бие тяхното дете и го учи на ненормални изрази.
Сега да се върнем на разказваната история. 23 години въпросната жена е откарала с този чужденец, който я е тормозил. 23 години са страшно много време. Родила му е 3 деца, които през целия си живот са считали за нормално тати да бие мама. Нещо повече- изглежда тази жена доста дълго време е считала за нормално да я бият. Твърде дълго е чакала, преди да вземе мерки. Осакатила е психиката и на трите си деца със своята пасивност, със своето бездействие. Децата изграждат такива морални устои, каквито възрастните им предадат. Когато виждат, че баща им налага майка им, а тя не взема категорични мерки, тогава бащата става лидерската фигура (защото майката очевидно е подчинена). Съответно нормална е реакцията на трите деца да заемат страната на силата, т.е. на бащата. Съответно момчето на свой ред много е вероятно един ден да пребива приятелката си, респ. жена си, а момичетата на тази жена е много вероятно да си намерят търтеи, които да ги тормозят и да ги пребиват за кефа си.
Търпенето на майката е съсипало психиката на децата и, дори да не възпроизведат по някаква причина зададения им от семейството модел на взаимоотношения. Категорична съм в това си становище. Никое дете не може да е свидетел на "търпене на мама докато тати я претрепва като куче" и после всичко да му е наред. Дали осакатяването ще е проявено като агресия, дали ще е като депресивно състояние (някои деца от такива нездрави семейства така посягат на живота си) или ще е в нещо друго, но задължително ще има някакво осакатяване в психически план.
Съответно една не малка част от семействата в България приемат за съвсем нормално да има домашно насилие. А на институциите, които би трябвало да им пука и да вземат мерки, определено не им пука в такава степен, че да има осезаемо намаляване на такива ужасяващи случаи на домашно насилие. Статистиката е, че всяка 4-та българка живее в среда на домашно насилие. Няма да питам институциите, които отговарят за противодействието на домашното насилие какво правят, защото при такава страшна статистика, отговорът е повече от очевиден и няма какво да се коментира.
От там и поведението на СР, което описваш. Не е налице адекватно вземане на решение в дадената ситуация от страна на конкретните РС. Тези РС от конкретната ситуация очевидно са неподготвени за такъв развой на събития и хал хабер представа си нямат нито за какво иде реч, нито как да реагират.
Като за начало самата жена, която 23 години е търпяла, трябва да потърси консултация с психолог.
Ето още информация за домашното насилие: nasilie.eu/?cat=7
Ето и списък на още фондации, занимаващи се с домашно насилие, може да са от полза някому:
Фондация „Български джендър изследвания" - София и Перник-осигурява безплатна здравна, психологическа и правна помощ, адрес: София, ул."Любен Каравелов"12 , ет.4, тел:980 88 01 и 989 73 08
Асоциация „Деметра" - Бургас-осигурява медицинска, психологическа, правна помощ и подслон, адрес: Бургас, ул: „Шейново" 24, тел: 056/84 35 91 и 056/81 56 18
Фондация „Асоциация Анимус" - София - осигурява психологическо консултиране, психотерапия, социално консултиране, временно настаняване, адрес: София, ул. "Екзарх Йосиф" № 85 (на ъгъла с ул. "11 Август"), Тел./Факс: 02/ 983 5205; 983 5305; 983 5405. Денонощна горещ телефон за преживели насилие 02/ 981 76 86.
Сдружение „Икар" - Хасково-осигурява консултации, адрес: Хасково, ул. „Отец Паисий" 23, тел:038/3 61 70
Фондация „Мисия без граници" - София, Долна Баня, Велинград, Пловдив, Велико Търново, Балван и Брацигово, осигурява консултации, психологическа и медицинска помощ, адрес: ул. „Уилям Гладстон"20, тел: 02/988 83 32
Фондация „Социален консултативен център" - Самоков-осигурява консултации, адрес: Самоков, площад „Захари Зограф", ет. 2, ст. 3, тел:0722/6 60 85
Сдружение „Център отворена врата" - Плевен-оказва психологическа, правна, медицинска помощ и подслон, тел: 064/84 67 13
Вела център - Варна-оказва психологическа, медицинска и юридическа помощ, адрес: ул: „Г. Пенчев"3, тел: 092/66 58 53
Център „Надя" - София, предлага веременно убежище, психотерапия, юридическа помощ и консултации, адрес: София, ул."Георги Бенковски" 12 А, тел:02/981 93 00
Комплекс за социални услуги за деца и семейства - Пазарджик-осигурява консултации, психологическа, медицинска помощ и подслон, адрес: гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски" 48, тел: 034/44 75 30
Фондация „Позитивни умения на личността в социума" - Перник-осигурява психологическа помощ и консултации, адрес: Перник, ул."Радомир"1 ет .4, тел: 076/ 60 10 10 и 60 33 60
Женско сдружение „Екатерина Каравелова" - Силистра-осигурява консултации, временно настаняване, психологическа и медицинска помощ, адрес: Силистра, ул. „Никола Вапцаров" 51 ет.2, тел:086/82 04 87
Сдружение „Асоциация Ная" - Търговище-осигурява психологическа помощ и консултиране, адрес: Търговище, ул. „Антим Първи"37, тел: 0601/6 28 89
Центърът за изследвания и политики за жените
Фондация "SOS-семейства в риск", Адрес: Варна, ул. "Славянска" 32, тел. 052/609 677, e-mail: sos@ssi.bg , sfda@mail.orbitel.bg
