Автор Тема: Работа (страх от провал)  (Прочетена 2398 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен love

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Работа (страх от провал)
« -: 21 септември 2017 11:06:41, четвъртък »
Здравейте,

Аз съм момиче на 26 години. Живея на общежитие в София. Завърших бакалавър и сега карам магистратурата си. В момента съм без работа от около месец и половина. Общежитието мога да го ползвам максимум до края на лятото. Много искам да си намеря подходяща работа, но всеки път когато трябва да кандидатствам и дори обмислям нещата изпитвам много силна паника и страх. Мисля си, че не ставам и никъде няма да ме вземат. Все имам чувството, че не знам достатъчно и че ако започна някъде, едва ли не трябва да знам всичко за дадената работа. После се замислих, че колкото и да искам това е невъзможно без повечко опит. На последното място се държаха много дребнаво с мен и за всичко бях виновна. Работех с двама колеги, които се бяха сработили и аз сякаш винаги бях излишна. Опитвах да си говоря с тях, да обядваме заедно, но си усещах че не ме харесват и това си е. Разбира се, че осъзнавах и поправях грешките си и гледах по-позитивно на нещата, което пък на тях очевидно не им харесваше. Там не показвах, че са ме засегнали забележките им, но си мисля, че не искам да е така и на другото място.

По принцип съм интровертна личност и до скоро бях изключително срамежлива. От скоро правя опити да се отпускам и да
общувам по-спокойно, да съм по-инициативна, но интервютата и самата работа си остават за мен голям страх. Нямам някой, на който да споделя това и да знам, че минава през същото, защото повечето ми приятели и познати имат работа и сякаш са забравили какво е.  :)

Знам че може би ще ме помислите за мързелива, но когато съм била на стаж или на
работа съм давала много от себе си и съм се старала да науча нови неща и да бъда максимално полезна. Просто понякога чувствам как страха ме парализира, оставям нещата и когато виждам, че няма на къде – действам, но пак под голям стрес. Сега ме е страх, че ако не си намеря работа докато съм на общежитие, ще трябва да се прибера и ще стане много по-трудно всичко. Майка ми допълнително ще ме изнерви в нас. Нямам много опит, но искам да пробвам различни неща, за да разбера коя е
сферата, в която искам да работя и да се развивам. А на интервютата трябва да се държа така сякаш съм родена за тази работа.

Моля ви да ми дадете някакъв съвет как да се справя със страха, които изпитвам. Какво да направя, за да стана по-последователна и да мога да поема тази отговорност за живота си. Надявам се да ми дадете обективна гледна точка и да ми кажете как по-лесно бих могла да премина през този не толкова лек етап от живота си. 

Благодаря Ви предварително!  :)

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 767
  • Карма: +17/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Работа (страх от провал)
« Отговор #1 -: 21 септември 2017 11:07:33, четвъртък »
Здравейте, love!

Има страхове, с които чисто и просто трябва да се конфронтирате, и Вашият е един от тях. Колкото и да си казвате наум, че всичко ще е ОК; че ще се справите на интервюто за работа и ще дадете най-доброто от себе си; че ще работите без напрежение, всичко остава на една повърхностна основа, наречена "самовнушение". Страхът предизвиква първично желание да избегнете предизвикателствата. Имайте предвид, че той е противоречива емоция – когато искате да направите крачка назад, той Ви потиква да продължите напред към неизвестното, да го посрещнете и да се борите с него. Успехът изисква поемането на рискове и вземането на дръзки решения. Ако оставите страха да Ви завладее, има опасност да попаднете в плаващи пясъци, тъй като той черпи сила от самия себе си. Колкото повече му позволявате да Ви спира, толкова по-силен става и толкова по-трудно ще Ви бъде да действате. Ако наистина искате нещо, но се страхувате да не стъпите на криво, страхът диктува правилата и печели играта. Научете се да се движите по-бързо от него.

Вие трябва да трупате реален опит в реални работни условия. Работата Ви научава на страшно много неща - отговорност, работа с хора, умения за решаване на различни проблеми, управление на времето. Научава Ви да балансирате между ученето и нея. Един от най-важните фактори, за да се чувствате спокойна и удовлетворена в професионален план, е да работите това, което наистина искате. Зная, че това понякога е много трудно постижимо (поради причини, които не бих искала да коментирам, за да не навлизам в друга тема), но защо не опитате да си търсите работа по Вашата специалност? Казвате, че не знаете с какво искате да се занимавате и в коя сфера да се развивате. Нямате ли намерение да се развивате в областта, която учите и която сте учила?

Предлагам Ви 8 стъпки към идеалното интервю за работа от Джеф Хейдън:

1. Бъдете симпатични. Очевидно? Да, и много важно. Да направиш чудесно първо впечатление и да създадеш истинска връзка с бъдещите си колеги е ключово. Усмихвайте се, гледайте в очите, бъдете ентусиазирани, седнете напред в стола си, използвайте името на интервюиращия... Бъдете себе си, но най-добрата възможна версия на себе си. Всички искаме да работим с хора, които харесваме и които харесват нас. Използвайте този основен факт в своя полза. Много малко кандидати го правят.

2. Никога не започвайте интервюто, като казвате, че искате работата. Защо? Защото още не знаете това. Фалшивият ентусиазъм си е фалшив. Вместо това...

3. Задавайте въпроси за нещата, които са важни за вас. Съсредоточете се върху това да се уверите, че позицията ви пасва – с кого ще работите, пред кого ще отговаряте, какви ще са задълженията ви и т.н. Интервютата винаги трябва да бъдат двупосочни разговори и хората, които ги провеждат, обикновено реагират положително на кандидати, които искат да намерят най-доброто – точно както и самите те. И не се страхувайте да зададете няколко въпроса. Стига да не окупирате напълно разговора, интервюиращият ще се зарадва и ще запомни приятната промяна в ритъма.

4. Поставете стръв. Една от тъжните истини на събеседванията за работа е, че по-късно никой не си спомня кой знае какво за вас – особено ако за същата позиция е имало много други кандидати. По-късно може да говорят за вас като за „Човека с куфарчето от крокодилска кожа” или „Жената, която кашляше” или „Момчето, което е ходило в Панама”. Понякога обаче може да ви запомнят с така наречената стръв, която трябва да използвате максимално. Стръвта може да бъдат дрехите ви (без да прекалявате), някакво любопитно хоби или необичаен факт за възпитанието или кариерата ви. Стръвта кара хората да ви запомнят, а това е от основно значение.

5. Бъдете наясно какво можете да предложите. Задължително е да проучите компанията; идете и една крачка по-напред и разберете дали не притежавате нещо, с което да можете да допринесете за важен проект. Ако притежавате специфично умение, веднага покажете как фирмата може да се възползва от него. Не казвайте обаче „Ще се радвам да оглавя проекта по преустройство на отдела ви за социален маркетинг”. Първо, това е доста нагло, и второ, тази позиция може вече да е заета. Вместо това разкажете подробности за уменията си и кажете, че ще се радвате да работите с този екип. Ако няма екип, още по-добре – може наистина да ви поставят начело. Мислете за това, което ви прави специални и което ще е от полза именно за тази компания. Интервюиращият ще разбере веднага как може да ви използва за проекта, който сте споменали.

6. Не говорете негативни неща. Интервюиращите ще запомнят само няколко фрази от събеседването и най-често те ще са негативните. Ако не сте ръководили обучението на колеги, не казвайте „Не съм ръководил обучение”. Кажете: „Не съм изпълнявал/а точно тази роля, но съм обучил/а десетки стажанти и съм написал/а няколко наръчника за обучение.” Като цяло, никога не казвайте „Не мога”, „Не съм” или „Никога”. Споделяйте подобния си опит и открийте положителните страни в онова, което все пак сте правили. Каквато и да е темата, бъдете позитивни – дори най-страшната ви грешка може да бъде представена като урок, който сте научили.

7. Поискайте работата, но се облегнете на факти. До края на интервюто трябва да сте си съставили добра представа дали искате мястото. Ако ви е нужна повече информация – кажете си. Иначе просто използвайте търговските си умения и поискайте работата (не се бойте, това ни харесва). Фокусирайте се върху конкретни аспекти от работата – кажете, че работите най-добре в екип или че сте най-силни, когато не ви надзирават постоянно, или че пътуванията ви зареждат... Поискайте работата и използвайте фактите, които доказват, че я искате – и заслужавате.

8. Подсилете връзката с контакт. Ако изпратите благодарствен имейл след интервюто – това е добре. Ръкописната бележка е още по-добра. А най-добре е да споменете нещо, което сте научили от интервюто. Имейл с допълнителна информация, за която са ви помолили, или линк към тема, за която сте разговаряли, заздравяват връзката ви с интервюиращия. И не забравяйте да благодарите – никога не подценявайте силата на благодарността!

Успех!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com