Нощен страх – наблюдава се внезапно стряскане от дълбок сън, свързано със силен страх и съпровождащи вегетативни симптоми като учестен сърдечен пулс, бързо дишане и потене, често придружени с панически крясък. Често са необходими няколко минути, докато засегнатият се събуди напълно. Той помни само фрагменти или изобщо не си спомня сънищата си. На следващата сутрин едва си спомня случката.
Тъй като атаките на нощния страх настъпват посред дълбок сън, те се случват почти изключително в първата третина на нощта.
Разстройството започва при деца от 4 до 12 годишна възраст и изчезва само най-късно в ранна зряла възраст. Възможно е да се появи в ранна зряла възраст и да придобие хроничен вид.
Докато при децата не се наблюдават последствия върху дневното състояние, при възрастните напротив- масово възникват психически проблеми: депресивност и страхливост.
Нощният страх в детска възраст е безобиден и не се нуждае от специално лечение. В зряла възраст обаче, поради споменатите психични проблеми, често е препоръчително терапевтично лечение. Допълнително могат да се използват медикаменти, които подтискат дълбокия сън.
Как възниква стресът през нощта?
~ чрез напредъка на детето при упражняването на самостоятелност през деня.
~ чрез това, че детето изживява заспиването като задача на своя (трудно постигнат) контрол над света.
~ чрез това, че детето изживява заспиването като сбогуване.
~ чрез това, че нощем детето е само.
~ чрез това, че детето вътрешно още веднъж кара да преминат пред него преживяванията на деня и при това още веднъж се възбужда.
Какво можете да направите за детето си:
~ да отделяте внимание на своето дете малко преди заспиване, като го целунете за лека нощ.
~ да не се присмивате, да не омаловажавате и да не пренебрегвате детските страхове.
~ да слушате, когато детето споделя от какво се страхува. Понякога за него е достатъчно да получи разбиране, за да намалеят страховете му.
~ да не казвате на детето просто да не се страхува – така не му помагате. Можете да му помогнете, като потърсите решения.
~ да слушате внимателно. Да не би детето да Ви казва, че някой се опитва да го нарани или пък Вие самите го плашите с нещо.
~ при продължаващи с месеци нощни страхове да се потърси помощта на психолог.
Децата ще се научат, че е нормално да чувстват страх, но не е нормално той да ги превзема. Те ще разберат, че има някой, който вярва и гледа сериозно на страховете им, така че страховете да не ги победят. Те могат да се справят с трудните ситуации и могат да потърсят своите родители, които ще ги успокоят.
СРИОКОЗ
