Автор Тема: НЛП - Рефрейминг  (Прочетена 374 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 531
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
НЛП - Рефрейминг
« -: 20 септември 2017 12:11:00, сряда »
Рефреймингът широко се използва в НЛП за описание на използваните процедури за осмисляне и пренастройка на механизмите на възприятие, мислене и поведение с цел да се избегнат неудачните психични шаблони.

Английското «reframing» дословно се превежда като „изменение на рамката на картината” или „изменение на картината в рамката”. Практически рефреймингът може да бъде демонстриран като се анализира как ще се възприеме едно и също лице, ако то е:

~ на обикновена снимка на лична карта;
~ на снимка, която е закачена на почетна дъска;
~ на снимка, която е закачена на дъска с надпис „Издирвани престъпници”;

В първия случай, това ще е просто някакъв човек. Ако е на почетна дъска, ще решим, че човекът е направил нещо хубаво, много е добър в нещо и затова е награден. А в последния случай за този човек ще мислим като за престъпник. И всичко това- заради рамката, в което е поставено негово лице.

Рефреймингът може да бъде илюстриран също така и с чашата, която за песимиста е наполовина празна, а за оптимиста- наполовина пълна.

Но тези примери показват и как се поставя мисленето в ограничение, в зависимост от създадената атмосфера за възприятие. Тази особеност на мисленето се използва от рефрейминга, за да подскаже как по-бързо да се излезе от трудна ситуация.

Съществуват два вида рефрейминг:
 
* Рефрейминг на контекста. Базира се на това, че в различни ситуации едно и също поведение може да се окаже полезно или вредно.

* Рефрейминг на съдържанието. Направлението му е към изменението на възприятието на обекта, което да доведе до възникването на нови усещания.

Най-известен в НЛП е т.нар. шестстъпков рефрейминг:

1. Определяне на поведението или на реакцията, подлежаща на изменение.

2. Установяване на комуниказия с частта, съответстваща за даденото поведение Х.

3. Отделяне на позитивното намерение от поведението.

4. Работа с творческата част за избор на нови способи за достигане на избраната цел.

5. Работа с частта Х за възприемане и използване на новите способи на поведение, които заменят старото поведение.
 
6. Проверка на това дали съществуват други части, които биха могли да пречат на употребата на новото поведение.

Автор: психолог Л. Боянова