Автор Тема: НЛП - Силата на упорството  (Прочетена 1839 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1348
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
НЛП - Силата на упорството
« -: 20 септември 2017 12:06:28, сряда »
Стюарт Иджли бил известен актьор. Той работел в другия край на страната, но през уикенда летял до Лондон, защото получил съобщение от млад човек и приел да се срещне с него в съботното утро в малко кафе в центъра на града.

Перспективата да се срещне със знаменитост внушавала на юношата благоговеен страх, но идвайки на мястото на срещата, той видял доста скромен човек с привлекателна външност. М-р Иджли приветствал младия човек сякаш са стари познати.

Въпреки че м-р Иджли наближавал четиридесетте, той изглеждал поне с десет години по-млад. Имал блестящи черни коси, а очилата му със златни рамки скривали големи детински очи. Той бил облечен с кафеникава риза и обут в сини джинси.

- И какво, миналата седмица срещнахте ли се със стария китаец? - попитал той младия човек.

- Да- отговорил той и започнал да разказва историята на своята среща.

- А аз го срещнах преди повече от 20 години. - казал м-р Иджли- в същото това кафене. И тази единствена среща с него измени завинаги моята кариера и моят живот.

- Как го измени? - попитал младият човек.

- Е, тогава аз преживявах голямо сътресение. Нямах постоянна работа и за да връзвам двата края, работех тук. Веднъж в кафето дойде малък стар китаец и веднага седна на същата тази маса, на която в момента ние седим. Това беше в ранния следобяд. В най-спокойното време на деня. Аз го поздравих и скоро между нас се завърза разговор.

Признавайки си, че съм безработен актьор, аз му разказах за проблемите на актьорската професия- твърде много хора са претенденти за твърде малко количество роли, а също споменах и за недостатъчното финансиране. По различно време повече от 90% от актьорите са принудени да потърсят друга работа, за да се издържат.

Тогава старикът каза:

- Ти не можеш да седиш и да чакаш подходящи обстоятелства. Ти си длъжен да ги създадеш.

В своя защита аз му казах, че съм бил на множество кастинги, но така и не съм получил нито една роля. Старецът вдигна очи от своята чиния и каза:

- Тогава си длъжен да постъпиш като каменоделец.

Аз го попитах какво иска да каже с това и той отвърна:

- Каменоделецът дълбае камъкът, а в него не се получава дори драскотина. Но ако той упорито продължава да дълбае със своето дело, идва момент, когато камъкът придобива формата, която каменоделецът иска. Това не става с един удар. Нужни са съвкупност от движения за неговото оформяне. Ако искаш успех, нужно е упорито да се стремиш към него, докато не го достигнеш, както каменоделецът дълбае камъка.

- Значи вие сте на мнение, че аз трябва да продължа да ходя на кастинги, докато не получа роля?- попитах аз.

- Разбира се.- потвърди той.- Разликата между човека, който придобива своето и този, който не може да направи това, не винаги е заключена в таланта. А е заключена в упорството. Упоритите хора имат успех там, където другите търпят поражение.

След това ми спомена имената на няколко кино-звезди: Силвестър Сталоун, Клинт Истууд, Шон Конъри, и каза, че всички те били отритнати в началото на своите кариери. Отзивите за Силвестър Сталоун били толкова лоши, че даже му било трудно да си намери агент, който да го представлява. В края на краищата той решил да напише собствен сценарий, в който да играе главна роля. Изпратил своя ръкопис на всякакви кинопродуценти, но те един след друг му го връщали с отказ. Това не го спряло. Той упорито издирвал нови и нови адреси на кинопродуценти, докато накрая една компания не се съгласила да заснеме филма му. Поставили му обаче едно условие- главната роля да се играе от друг. Сталоун тогава много се нуждаел от пари, но не отстъпил от исканията си и настоявал за своето, докато в края на краищата компанията не се съгласила и той получил главната роля във филма "Роки". Така филм, от който се отказали много компании, спечелил "Оскар" като най-добър филм. Така че успехът на Сталоун, както се вижда, не е свързан толкова с неговия талант, колкото с неговото упорство.

Разказът на стария човек ме вдъхнови. Аз не осъзнавах важността на упорството и не можех да си представя, че даже суперзвездите са получавали отказ. После разбрах, че те не просто са получавали един-два отказа, а често им е било масово отказвано. След това старецът ми разказа за тайната на Истинското Богатство.

- И какво мислите за това? - попитал младият човек.

- В началото аз се отнесох много скептично към това, което чух.- казал м-р Иджли- но нямах какво да губя, та реших да науча повече и да проверя дали може да ми помогне. Именно от този момент натам моят живот започна да се променя. Говоря за огромни промени. Аз обслужвах масичките за кафе, нямайки нито стотинка за забавление, но ето, че не мина и година и получих първата си роля и договор на стойност 4 милиона долара.

- Вие се шегувате!- възкликнал младият човек- И вашият живот се е променил така драстично?

М-р Иджли кимнал.

- В тази сила има тайна. Когато аз срещнах този човек, вече бях загубил всичката си вяра в моята артистична кариера. Всичко изживяно ми говореше, че е невъзможно да пробия. Аз нямах агент. Нямах получена нито една роля. Бяха ми отказали повече от 30 агента, като някои от тях даже ме съветваха да си намеря друга работа. Те твърдо ме уверяваха, че нямам необходимите качества да бъда актьор. Но ето че аз срещнах стария китаец и научих от него тайната на Истинското Богатство.

- Така или иначе ми помогна тайната, но сега, когато поглеждам назад, аз виждам, че за мен най-важното всъщност беше да се науча на силата на упорството.

Младият човек извадил тефтерче и молив и се подготвил да си води записки.

- Упорството е това качество, което винаги не се дооценява в човешките достижения. - продължил м-р Иджли.- Келвин Кулидж, 34 президент на САЩ, е написал:

"Нищо в света не може да замени упорството. Него не може да го замени дори таланта- нищо не можеш да видиш така често, както таланлив неудачник. Него не може да го замени и гениалността - непризнатите гении вече са пословични. Едното образование също е недостатъчно - пълно е с неуспяли хора с образование. Само упорството и решимостта са всесилни."

- Една от най-важните разлики между този, който има успех- бил той изразен в богатство или във заемане на водещо положение в своята област- и неудачника се състои в това, че преуспяващите хора проявяват упорство и никога не се предават. Дори когато се сблъскват с неприятности или откази, те никога не отстъпват. Знаят какво искат и продължават да преследват своята цел, докато не я постигнат. Много от тези, които са придобили най-голям успех в продължение на цялата човешка история, не биха могли да направят това, ако не са проявявали упорство.

Представи си за минутка, че се опитваш да създадеш ново изделие. Колко опита ти трябват, преди да решиш, че си достигнал до целта? Сто? Хиляда? А може би 5 000?

Младият човек повдигнал рамене.

- На Томас Едисон, един от най-удачните изобретатели на всички времена, - продължил м-р Иджли,- му се наложило да направи повече от 10 000 отделни опита, преди да изобрети първата в света електрическа лампа. Ако той не е проявил упорство, може би и до ден днешен ние нямаше да имаме електрическо осветление.

Или опитай да си представиш, че си част от рок-група. Колко пъти е необходимо рок-групата да получи отказ от звукозаписна компания, преди всички от групата да признаят своите опити за безнадеждни? Пет? Десет? Може би двадесет?

- Аз мисля, че бих се отказал след двадесетия- усмихнал се младият човек.

- Нима? А една група и след двадесетия опит не се отказала. Ако се били отказали, те нямаше да станат една от най-преуспяващите рок-групи за всички времена. Става въпрос за Бийтълс- те получили отказ от над 50 различни компании, докато накрая не сключили своя първи договор за запис!

Нека ти дам следния пример. Представи си млад човек, който желае да стане велик държавник. Независимо от всичките му усилия на 32 години той е изправен пред пълен банкрут. Когато навършва 35, умира жената, която той е обичал от детството си и за година напред преживял нервен срив. В следващите години той търпи поражение избор след избор. Кога той е длъжен да се откаже от своите опити?

- Аз не зная, но ми изглежда, че този човек никога няма да стане велик държавник.

М-р Иджли се усмихнал.

- Човекът, за който разказвам е Авраам Линкълн.

Младежът записвал нещо в тефтерчето си.

- Аз даже не знаех, че хората, които са постигнали толкова много в живота си, преди това са търпяли поражения и са получавали толкова много откази- отбелязал той.

- Разбира се. На практика преуспяващите хора именно затова и са получили своя успех, понеже толкова пъти са търпяли поражения.

Записвайки за пореден път нещо в своето тефтерче младият човек се усмихнал.

- Но аз не разбирам- казал той, вдигайки глава- да не искате да кажете, че ако опитваме отново и отново да достигнем целта си, в края на краищата ще съумеем да достигнем до успех?

- Да. В голяма част от случаите - да. - отговорил м-р Иджли- но при условие, че се учим от своите грешки. За да създаде своята лампа, Томас Едисон не повтарял десет хиляди пъти един и същи опит, а при всеки опит узнавал по нещо ново и правел съответните изменения.

- Упоритостта е качество, което всички ние притежаваме още от ранно детство- продължил м-р Иджли- на теб например сигурно ти се е случвало все някога да видиш детенце, което след дълга борба и ежедневни падания в края на краищата се научава да ходи?

- Но защо ние губим това качество? - попитал младият човек.

- Понякога се страхуваме от неуспехи и от откази. Понякога губим вяра в себе си. Забравяме главното: неуспехите и отказите са важна съставка на успеха. Фактически, колкото повече неуспехи и откази се преживяват, толкова повече успех може да се добие.

- Не мога да разбера- казал младият човек. - Как може да се получи така?

- Неуспехите и отказите са необходими стъпки по стълбата, водеща към успеха . Ние се учим от своите грешки и в резултат на това се оказваме по-близо до целта. Джордж Бернард Шоу постъпвал именно по този начин. Той разправял: "Когато бях млад човек, аз забелязах, че 9 от 10 правени от мен неща са неуспешни. Но аз не исках да бъда неудачник, затова в 10-я път влагах много повече старание."

- Може да се вземе който и да е човек, имащ огромен успех по избраният от него път,- обяснил м-р Иджли,- и ще се забележи, че преди да достигне до успеха, той задължително е преминал през редица от неудачи и откази.

Когато аз за първи път открих за себе си важността на упоритостта, аз вече фактически бях загубил надеждата да получа изобщо каквато и да е роля, а да не говорим за това, че от мен ще стане известен актьор. Но аз разбрах, че ако искам да се добера до успех, съм длъжен да продължа своите опити. Аз вярвах в себе си и в своите способности. Имах пред себе си конкретна цел и си съставих план за действие. Продължих да си търся именно такава работа, докато накрая след 9 месеца не получих роля.

- Но е доста трудно да се проявява упорство, ако в същото време се търпят неудачи и не се получава никакъв резултат- казал младият човек.

- Никой не твърди, че това е леко- отговорил м-р Иджли. - Ако беше лесно, щеше да го може всеки. Но още една разлика между тези, които получават успех и неудачниците се състои в това, че за човека, умеещ да се добира до успеха неудачата не съществува- тя е просто опит, от който той се учи.

- Т.е.?

- Ако не е достигнат очакваният резултат, се извлича от това урок и се прави повторен опит. В крайна сметка няма готов способ да се получи успешен резултат за каквото и да било, докато не се направят някои грешки, човек не се поучи от тях и така се придвижи напред.

Теодор Рузвелт така е изразил тази мисъл:

"По-добре е да се поеме голям риск за постигане на славни победи, дори този риск да е свързан с поражение, отколкото да се приравни човек на онези бедни люде, които не знаят нито големи победи, нито големи страдания, а просто живеят в сумрак, в който няма нито победи, нито поражения."

- Една от причините толкова малко хора да достигат до успеха е, че мнозина не желаят да търсят победи чрез неудачи и откази. Но съществува още едно нещо, което помага да се усили упоритостта, независимо от неуспехите.

- И какво е това нещо? - попитал младият човек.

- Анализът на всеки опит. Имам предвид, че хората, търпящи поражение, обикновено се стараят да се съсредоточат върху идеята, че не са направили нещо както трябва. А това довежда до факта, че те престават да ценят себе си, губат доверие в себе си и повече нищо не може да ги застави да направят следващ опит. Тези, които достигат до успех, се концентрират върху това какво е направено правилно. Те, ако не са достигнали до желания резултат, си задават въпроса: "До какъв момент аз действах правилно?"

- Не можах да уловя мисълта ти- казал младият човек.

- Да кажем, имаме продавач на компютри. Той хваща телефонната слушалка, за да позвъни на предполагаем купувач. Представя се и пита човекът отсреща дали той иска да се сдобие с нов компютър. В отговор той чува: "Не". И ето това е целият разговор. Какво той е направил правилно, че да се пригоди и след това да може да продължи да действа? Той е позвънил по телефона, свързал се е с предполагаем купувач и му е предложил своята стока. С тези знания, които той е придобил, той предприема втора стъпка, но този път той задава друг въпрос. Следващият предполагаем купувач той пита дали ще му бъде интересно да узнае новостите в компютърните технологии за бизнеса. Този път човекът отговаря, че му е интересно, но той няма време да се запознае с тях. Какво е правилното в действията на продавача? Той задал друг въпрос и си изяснил, че купувачът е твърде зает, за да мисли за нови компютри. Продавачът прави следващата стъпка и звъни на още един купувач, задавайки му нов въпрос: "Можете ли да ми отделите 5 минути, за да ви демонстрирам как можете да съкратите разходи и време за управление на Вашия офис с около 50 %?" Този предполагаем купувач също е зает, но му е интересно да узнае как може да намали своите разходи. Това няма да му струва нищо, освен 5 допълнителни минути в края на работния ден, затова той назначава среща. На продавача му се удава да се уреди със среща. Появява му се възможност да продаде своя продукт.

Именно така са разсъждавали всички велики изобретатели. Те задавали на себе си въпроса: "Какво да направя, че то да ми позволи да продължа напред?". Именно този е въпросът, който сме длъжни да си задаваме, ако искаме да придобием възможността да проявяваме упоритост при каквито и да е начинания- независимо дали за продаване на някаква продукция или в правене на пари.

Младият човек бързо направил още някакви записки, а м-р Иджли продължил.

- Аз бях привикнал да си мисля, че нашият живот е предопределен от съдба. - казал той.- Дали нещо предначертано от звездите или от нещо друго... Но сега съм твърдо уверен, че всички ние притежаваме силата да създаваме своята съдба.

Нищо не може да вдъхнови повече от разбирането, че ако сме упорити, можем да управляваме какво ще се случи с нас. Че ние можем както каменоделецът да дълбаем във времето своя успех.

М-р Иджли извадил от джоба си сложения там лист хартия.

- Това аз винаги нося със себе си, - казал той, подавайки го на младия човек, - за да ми напомня за силата на упоритостта.

Разгръщайки го, младият човек прочел следното:

Не отстъпвайте!

Когато всичко върви толкова зле, както често се случва,

Когато ви се струва, че пътят, по който вие се движите не води на никъде,

Когато парите ви са малко, а дълговете - много,

И ви се иска да се усмихнете, но принудени въздъхвате,

Когато неприятностите ви заливат,

Отпочинете си, ако от това се нуждаете, но не отстъпвайте!

Всички ние знаем какви поврати и промени

Понякога ни донася живота,

И ако ние устоим до края,

Много поражения ще преобърнем на победи;

Не отстъпвайте заради това, че придвиждането е бавно -

Следващият удар може да ви донесе победа...

Успехът е обратната страна на неудачата,

Сребристият отблясък на облака на съмненията -

И вие никога не знаете колко близко сте до целта

Можете да бъдете по-близко, отколкото си мислите;

И колкото ви е по-трудно, толкова по-дълбоко се потапяйте в борбата.

Колкото и на зле да отиват нещата - не отстъпвайте!

Едгар А. Гест

Вечерта младият човек дълго размишлявал над своя живот. Оглеждайки назад своите години, той забелязал, че упоритостта не била сред качествата, които се е стараел да развива. Когато на пътя му се изпречвали трудности или препятствия, той неизменно отстъпвал в опита си да намери по-лек път. Сега, след срещата си с м-р Иджли, той разбрал, че ако иска да се добере до успех, че е длъжен да вземе твърдото решение да се промени и да стане подобен на каменоделец. Каквито и препятствия да му преграждат пътя, той е длъжен упорито да върви напред, докато не постигне успех.

Той взел своя тефтер и още веднъж прочел записките си, направени по време на неговата беседа с м-р Иджли:

Шестта тайна на Истинското богатство - силата на упоритостта.

Успехът обикновено не идва в резултат на едно усилие, а е по-скоро резултат от много усилия.

Разликата между тези, които се добират до успеха и тези, на които това не им се удава, обикновено се заключава не в таланта, а в упоритостта!

След каквото и да е действие, което не води до желания резултат, винаги човек трябва да задава на себе си въпроса: "До какъв момент аз действах правилно?" Това винаги ще дава въодушевление за направата на следващата стъпка.

Ако се действа така, както действа каменоделецът и винаги се проявява упоритост, ако се учи човек от от грешките и ги превръща в опит, който да прави по-ефективна всяка следваща стъпка, то тези старания винаги ще се увенчават с успех.

Превод от руски език: психолог Людмила Боянова

Автор - не ми е известен.

Неактивен mico_lol

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: НЛП - Силата на упорството
« Отговор #1 -: 20 септември 2017 12:09:09, сряда »
Прекрасна статия и прекрасен форум, Boyanova! Успехи!  :)