Здравейте!
Намирам се в една нездравословна връзка, която продължава вече 3- 4 години. Може да се опише, като - безперспективна - мъжът до мен, не желае да се обвързва и да живеем заедно. Категорично го заяви. Виждаме се 1- 2 пъти в седмицата. И това е било така и в предишните му взаимоотношения. Разделяхме се и се събирахме вече няколко пъти. Към тази връзка се връщам, защото чувствам силна вина, и че НЕ съм направила достатъчно, за да бъда избрана, за да задълбочим отношенията си на друго ниво. И, че нещо може да се промени към по - добро, но всъщност става по - лошо. Започва да се усеща една непоносимост едно напрежение, което лично на мен ми вреди на психиката и на живота като цяло.
Предложих му терапия, преди време. Той е категорично против психотерапията. Казва че е загуба на време и пари. Посещавах сесии сама, разбира се, но не ми помогнаха. И в момента търся терапия за себе си при подходящ специалист, защото усещам , че не мога да се справя съвсем сама.
Наскоро ми откриха и рядко неврологично заболяване, което предстои да се разгледа и да се установят точните причини. В този момент всъщност, не усетих и не получих подкрепа от човека до мен. Беше изнервен и ми заяви, че ми няма нищо, че само драматизирам.
Това което НE одобрявам като поведение в себе си:
* че си мълча и, че не говоря за това, което ме тормози, когато трябва в точния момент, а очаквам ТОЙ да се сети или да чете мислите ми.
* че избухвам, често и не мога да контролирам гнева си - непрекъснато не съм доволна от неговото отношение, не съм на себе си. Търпя опитвам се, да се впиша, но не успявам и изведнъж съм като тенджера под наляане.
* че проявявам безпочвена ревност от чист и див страх, да не ме изостави, заради друга.
* че в последно време не знам, как да се държа просто изгубих реална представа - коя съм, какви са целите ми и какво търся в живота и човека до себе си.
*че не се обичам и уважавам достатъчно.
* че когато се караме се измъчвам със силно чувство на вина и страх.
Това което НЕ одобрявам в неговото поведение:
*това, че сякаш ме игнорира (неглижира)
*това, че сякаш го няма - физически е тук уж с мен, но реално е някъде другаде.
*това, че не ме подкрепя в моменти, които са трудни или важни за мен. Поне - не го усещам, съвсем.
* това че флиртува с други жени в Интернет, съвсем свободно и това е така от началото на нашите отношения. Излизал е и на срещи. Аз направих същото, защтото и на мен ми писна. Не се оправдавам.
*това, че когато той ме обиди в момент на афект или спор, от мен се очаква да не приемам всичко навътре, да не съм твърде чувствителна, но когато аз постъпя лошо или избухна за нещо и го нараня, ме наказва с пренебрежение, мълчание и студ....
*това че непрекъснато повтаря че мрази хората.
Връзката ни е токсична, защото и двамата, вероятно сме ме тоскични и пренасяме всеки своите дефицити там - основана е на: липса на сигурност, недоверие, сарказъм, комплекси, спорове, взаимни обвинения, липса на подкрепа и лоялност, липса на общ път и ценности, обезценяване, безперспективност, липса на уважение и зачитане на личните граници на другия, липса на любов, изключително редки моменти на интимност (тук не визирам секса сам по себе си - няма докосване, прегръдки, целувки, има само изисквания - и аз го харесвам така, така ми харесва - без емоции без страст механично, някак си.)
Всеки нормален човек на моето място, който търси близост и споделеност, би си тръгнал без да се замисля. При положение, че човекът е бил честен с мен и че, не желае да се обвързва. И на фона на цялото това напрежение и неразбирателство. Но аз се връщам в този омагьосан кръг и не мога да изляза от него, по неразбираеми за мен причини. В основата откривам страхът от изоставяне и силното чувство на вина, че сякаш съм отговорна за тези отношения в по- голяма степен. Сякаш, трябва да направя повече и че никога не съм добра на 100 %. Имам нужда от добър терапевт и помощ, наистина, както и от съвети, как да прекъсна всичко това по здравословен начин и за двама ни - без да се нараняваме взаимно, и всеки да тръгне свободен и щастлив по пътя си.
Благодаря, че прочетохте.
