Здравейте, отново!
Връщам се да споделя какво се случи с последната връзка, за която писах във форума, около преди 2- 3 месеца.
Разделихме се. Повиках го да говорим сериозно, защото сякаш при останалите опити от моя страна да му споделя, как се чувствам и кое не е окей за мен, той сякаш се правеше че не разбира или наистина не ме разбираше.
В края на август месец отидохме на море за 3- 4 дни. Инициативата беше моя. Той избра мястото. И там се върнаха спомени за бившата му жена, как е искал да я прегърне като са се разхождали по улиците, как тя го е отблъснала, как е играл с дъщеря си на тенис и т.н. ( мен не се сети да ме прегърне нито веднъж, докато се разхождахме), и това просто ме нарани за пореден път. Разбрах,че този мъж, не е преодолял тази жена все още. И не знам дали изобщо някога ще я преодолее. Замълчах си....Проявих разбиране...
Плановете ни за уикендите и свободното ни време заедно, просто не се случваха. Ние нямахме планове. Той нямаше време, докато аз се опитвах да намирам. Не съм го притискала с нищо, чаках той да поеме някаква инициатива. Нищо....Освен да си пишем съобщения и да ме пита как съм, както и да се виждаме 1 път в седмицата или един път на 10- 12 дни, просто, когато на него му е удобно. Поканих го да се запознае с брат ми и семейството ми на вилата, отказа ми два пъти. Реших, че може би е твърде рано. Но това е моят начин да покажа, че държа и уважавам този човек. Той не ме покани нито веднъж да се запозная с негови близки и приятели, за семейството му да не говорим.
Преди две седмици, когато прекарах вечерта с него на сутринта просто му казах, че не желая да ме приема само като сексуален обект от време навреме и че, не мога повече по този начин да си губя времето, че ние дори нямаме планове за уикендите. Той като, че ли не го очакваше: Но каза: "Да добре, ще излезем някъде." След още 10 дни никаква инициатива от негова страна освен: "Ела довечера до вкъщи" - аз взех решението за себе си.
Вчера го помолих да се видим навън за разговор. Заявих себе си и му казах, че не одобрявам това, което се случва и няма да го толерирам повече, както и че вече съм взела своето решение. Не го очакваше, но ми заяви, че и той бил взел същото решение. Как не е готов за връзка, как може би аз не съм човекът за него и т.н.... Как винаги ще вижда бившата си жена в лицето на дъщеря си и как тя ще ги обединява винаги. Това ми беше абсолютно достатъчно.
В момента изпитвам вина и болка, затова, че може би не съм дала шанс, не съм проявила достатъчно разбиране към този човек. Но истината е, че проявих прекалено много разбиране и толерантност към отношения, които ми дават някакви трохи и нищо повече. И които не водят до никакъв прогрес. Просто имам нужда от съвет и да чуя, че съм взела правилното решение, защото всеки път се питам, какво не ми е наред. Наистина ме боли и не мога повече. Не отхвърлям хора от живота си с лека ръка. Просто искам да избера себе си, да се погрижа за себе си, и да не допускам в ума и душата си, някой който не ме избира и не ме цени достатъчно.
Благодаря, че прочетохте!
