Здравейте,имам Дългогодишна връзка с мъж с дете(разбираме се страхотно и с двамата)Нямам общо с раздялата с предишната му връзка.Момиченцето е с тежко заболяване ,което открихме скоро.Борим се ,бабата го гледа през седмицата ,а ние през почивните дни.
Майката на детето е истерична,лесно палеща ,игнорираща всякакво чуждо мнение,силно настояваща че е прекрасна майка ,и че щом я е родила тя,то тя знае най-добре .Колкото и да е загрижена ,факта е че по никакъв финансов начин не се грижи за това дете ,малката едва се съгласява веднъж седмично,да отиде при нея,при баща си едва изтърпява седмицата за да дойде(без да я глезим или т.н.).И така голяма част от грижи,средства ,главоболия падат върху нас.Пречката,която ме влудява е че хем смята, че е майка за пример ,хем за мен е много далеч.Детето трябва да е със специална диета,специално медикаментозно лечение.Едва я убедихме в хапчетата,храни го със всичко що е вредно,а това че гледа телевизия го смята за най-големия враг.
Проблема е и бабата ,която се е налагало да гледа малката от бебе често,за да работят родителите,защото майката е имала неравностойно поведение и т.н. но в един момент тя е толкова обсебена от детето че задушава всички ни,държи се сякаш тя е майка на детето,постоянно търси отговорност в нас и желание да контролира всичко,зависейки от нея постоянно нон-стоп трябва да се прекланяме пред нейните и на детето желанията,и едва ли не бащата на детето ,който дава всичко от себе си за детето ,трябва от майка си разрешение да взима, дотолкова е контролираща ,че в момента в които се опълчи,козът й че спира да гледа детето и да се оправяме.
И така работата,задълженията ,финансите падат на нас ,в същия момент сме приклещени в тези две жени ,и не можем да вземем самостоятелно решение защото едната го е родила, а другата го е гледала.
А ние влагаме всичко,да й помогнем да се оправи.
Иронията е че никога не са се понасяли и бабата и майката,а сега след като от известно време държим бабата далеч от нас,за да открие своето ,,бабино място" и да разбере че с мъжът ми сме си самодостатъчни и че сме отделно домакинство,и че аз съм жената до него ,а не тя....Бабата започна да ни прави супер много напук,сега с майката на детето са най-добри приятелки,нон стоп се виждат,уж в доброто на детето ,то са кафета ,то са кина и театри с малката,сякаш са на състезание .
Незнам дали търся съвет,или просто някъде да си го излея.Блъскам си главата ,как да се отделим от тези жени ,като не можем.Как да живеем въпреки този хаос ,без да ни правят напук и все пак наистина да започнат да мислят за детето.вместо аз да съм по кафетата ,седя и давам всяка секунда за този мъж и това дете.Дразни ме безотговорността и егоизма им,как бабата да се върне на мястото си ,и да не се вживява в майка на детето и сякаш е и жена на мъжа ми ....
