Алберт Бандура (Albert Bandura) е роден на 04.12.1925г. в Мундаре (Канада), но е с украински произход. Малко са сведенията за неговото детство. През 1949 г. получава бакалавърска степен по хуманитарни науки, а по-късно става доктор по философия. През 1973 г. е избран за президент на Американската психологична асоциация. През 1980 е награден за водещи научни достижения и за "новаторски екперименти в различни направления, включая нравственото развитие, научаване чрез наблюдение, овладяване на страха, самоконтрол и други".
Бандура публикува множество книги и научни статии за изучаване на личността. Той има огромни заслуги за развитието на психологията.
Известен е със своята работа по теорията за социалното научаване (или социалния когнитивизъм), а също и с експеримента си с куклата Бобо, чрез който доказва, че децата копират видяните от тях на телевизионния екран агресивни действия, следвайки не команди, а просто действия.
Теорията му за социалното научаване дава представа за ученето чрез наблюдение по принцип, за това как хората усвояват разнообразни поведения от социалната среда, как усвояват социалните си роли, как се социализират и развиват, а също така и конкретно за социалното учене чрез рекламата. Според него вероятността да се усвои поведението на даден модел се увеличава, ако:
1) моделът е авторитетен;
2) моделът притежава власт над другите;
3) моделът е подобен, сходен на наблюдаващия;
4) моделът и реципиентът са в близки емоционални отношения;
5) действията на модела са награждавани;
Въпросният експеримент с куклата Бобо е проведен през 1965 г. Бандура изследва малки деца, като им показва филми с поощрение на агресия. Така достига до извода, че гневът, като проявление, общоприето да предхожда агресията, се проявява само тогава, когато в дадения случай ситуационните условия представят образци на гневни реакции.
В рамките на традицията за изучаването на личността, приносът на Бандура се заключава в това, че той прави експериментални изследвания с обобщените черти на характера на ситуационно-специфичните форми на поведение („Principles of Behavior Modification", N.Y., 1969).
Бандура отделя внимание на наличието на реципрочна връзка (от лат. Reciprocus – взаимно) между поведението, субектите и промените в средата. Според него хората не се ръководят в действията си изцяло от вътрешни сили, а също така и не са изцяло зависими от външната среда чрез диктуваните от нея сложен набор от обстоятелства. Хората се влияят от околната среда, но също така и оказват влияние върху своето обкръжение.
Трудовете на Бандура изиграват много важна роля в разработването на нови подходи за терапевтично вмешателство. Най-значимо се явява прилагането на процедурите за моделиране на целите за формиране на нови когнитивни и поведенчески компетентности.
Автор: психолог Л. Боянова
