Здравейте, на 23 години съм, следвах една година в университета в моя град, но напуснах защото разбрах, че специалността не е за мен. В момента, търся други начини да повиша квалификацията си (чрез курсове и уроци), но днес се натъкнах на едно мнение в интернет, в което една жена каза, че средното образование не е образование.
След като прочетох това изказване, изпитах притеснение относно живота си. Аз уважавам много това, че хората следват висше, но за себе си не чувствам сили да следвам в университет. Може би, ако е нещо в задочна форма, бих се справил, но не и редовно. В случай, че не кандидатствам отново в университет, това прави ли ме лош човек? Как психологията тълкува това, че някой няма желание да следва висше?
В реалността, както и във виртуалния свят, се държа мило с всички. Хората, които ме познават, имат добро мнение за мен и се радват винаги, когато ме видят. Понякога като си представя, че отново следвам, ме обзема някакъв страх или притеснение, че например няма да бъда приет от колегите си или, че отново ще се проваля на даден изпит. Може би всичко това, звучи объркано, но исках само да го споделя някъде и евентуално да получа съвет.