Здравейте, имам дъщеря на 9г. В 3 клас е, справя се добре в училище и е много послушна там. Но в къщи си позволява да отговаря на мен и баща си, след като много, много пъти сме обяснили, че не трябва да отговаря. Ако играем на нещо и я прекъсна да попитам или да добавя нещо, казва "айде сега пак отначало почваме" и така може да ме връща колкото пъти сгрешим, докато "не стане както трябва" или "докато не стане перфектно". Или ако я обидя с нещо, ме кара да й се извинявам, ако откажа, защото мисля, че не съм направила нищо, удвоява и утроява извиненията ми. А когато поискам тя да ми се извини, не го прави. Ако я накарам да влезе да се изкъпе например, може да го отлага с часове, все да ме попита нещо, все да видя нещо, а аз повтарям едно и също, накрая трябва да се развикам, та да стане. Много говорим и обясняваме, как трябва да се държи, сякаш прави напук. Нарича тези действия "странните неща, които правя..." Как да действам за тези нейни команди. Ако се опълча започва да се инати, включва се баща й и започва драма. Благодаря на всички отзовали се!
