Здравейте!
Моля за мнението Ви относно поведението на партньора ми през последния месец и евентуален съвет как да продължа напред, защото ми предстои да родя детето ни след месец.
С мъжа ми (нямаме брак) сме заедно от 4 години. В миналото имахме проблеми, разделяли сме се два пъти, но се събирахме отново (основно по моя инициатива). Миналото лято забременях непланирано, но не сме и повдигали темата дали да запазя детето - той иска семейство и деца и се зарадва, че ще става баща.
Когато бях в 5-ти месец, баща му се самоуби. Това беше тежък период, но той го "преодоля" учудващо бързо. Или така изглежда - просто се е затворил на тази тема и наглед е съвсем нормален и щастлив.
Преди около месец влязох в третия триместър от бременността и за разлика от втория, сега сякаш хормоните оказват по-голямо влияние на настроенията ми. След една седмица безсмислено сърдене за няма нищо, в гнева си се оплаках от мъжа си на приятелка. Той случайно прочете съобщенията ми и в последващия разговор ми каза, че ние не сме един за друг, не сме щастливи и няма смисъл да сме заедно. Това ме шокира, защото не бях стигала до крайни изказвания в съобщенията си. Освен това, последните два месеца бяха трудни, но се подкрепяхме и смея да кажа, че имаше разбирателство и обич между нас. По неговите думи, той не е мислил за раздяла преди това, но е "прозрял", че не сме щастливи, след като прочел как описвам чувствата си на приятелката си. Осъзнал бил, че животът е кратък. Следваха и други разговори, в които аз се възпротивих на евентуална раздяла в такъв момент (в края на 7ми месец от бременността). Той беше категоричен, че не желае да се ангажира с итимните ни взаимоотношения, но иска да се фокусираме върху раждането на детето и отглеждането му в периода непосредствено след това. Искаше да решим как ще продължи връзката ни, след като детето се роди. Аз бях против това, защото очаквам да сме прекалено изтощени и стресирани, за да можем да решаваме такива неща след раждането на детето. В крайна сметка се съгласих на този вариант - да живеем едва ли не като съквартиранти, докато родя, но с условието да не намесваме трети лица между нас, докато не решим окончателно.
Скоро след това разбрах, че един уикенд след началото на "уговорката" ни, когато съм била при родителите си, той е бил два дни на хотел с бившата си. Попитах го и той призна, че това е истина. Не ми даде никакво обяснение защо го е направил под предтекст, че не иска да ме наранява повече от това. Напълно и категорично съм сигурна, че не е имал връзка с нея преди проблемите във взаимоотношенията ни. Каза ми, че много съжалява, че ме е наранил. Виждам, че се чувства виновен. Аз поисках да си тръгна и да отида в дома на родителите ми (в друг град), да родя и да си гледам бебето там. Той иска да остана в общия ни дом, да се грижим заедно за детето, като се кълне, че няма да контактува с бившата си. Но въпреки това продължава да казва, че ние няма да сме щастливи заедно вбъдеще, защото сме много различни. Не може да каже категорично какви взаимоотношения иска да имаме, не е сигурен нито в раздялата, нито в оставането заедно - затова иска да изчака да види как ще се разбираме след като детето се появи в живота ни. Мисля, че просто иска да е отговорен баща и да е близо до детето си, но според мен в момента не чувства любов към мен.
Чувствам се предадена и претенциите му ми се виждат егоистични и безсърдечни. Не знам защо смята, че в 8ми месец трябва да изживявам такива драматични ситуации, защо реши тъкмо сега да слага край на отношенията ни? И не точно край, защото не иска да казваме на близките си, не иска да се изнасям. Казах му, че се чувствам много наранена и дори не мога да спя в общото ни легло... А той се държи много мило и грижовно и толкова ме обърква! Не искам да се самозалъгвам, че нещата между нас са наред и ще се оправят, след като детето се роди. Не искам и да се разделяме, защото го обичам. Не искам и да се унижавам и още не съм готова да приема постъпката му. Не зная какво да направя - да се изнеса и да отида при родителите си сега или да остана и да изпълня желанието му да опитаме да сме родители заедно? Заедно, но не точно.