При мен ситуацията е следната.От години с едно момиче, което до онзи ден бяхме близки, се карахме доста често( може би на месеца веднъж и то за много детски и маловажни неща).всеки път се чувствам сякаш аз съм виновната и се питам"Ами сега, ако е права, ако наистина съм сгрешила и съм направила така".Говорих с приятелки , те ми казаха, че не съм виновна,и няма нужда да се чувствам виновно и да го мисля, да се терзая, но продължава да ме мъчи.На по 25 години сме , което не е раумно за зрели хора да се карат за много маловажни неща, като да и се доказвам например, защо нещо в социалните мрежи е качено, и дали не е за нея конкретно, ако да го докажа, както и обратното, ако не е да не го докажа.При което, сигурно е нормална реакция, но избухвам в даден момент и и казвам, че няма защо да се доказвам, както и че това ме натоварва , не съм длъжна .При, което ми каза, че съм нагла, държала съм се с нея като с парцал и т.н.Да, детска му работа, но някак винаги усещам, че сякаш тя провокира да се почувствам виновна.Понякога мисля постоянно цялата ситуация, и само при мисълта започвам да се притеснявам.Всеки път щом почнеше някакъв конфликт да се заформя за нещо дребно, детско и изпитвах ужас веднага се припотявах, започва едно сърцебиене.Просто един страх се вселява в мен ,затова какво би могло да стане, ако спрем да общуваме и прекъснем приятелството си.Именно заради това избягвам да влизам в конфликти и се опитвам да подхождам по по- различен начин , но не се получава.
