Моля за помощ

[BeCrAzY]

Така историята ми е много заплетена,значи запознах се с едно момиче от преди 4 месеца.Видях,че тя ме харесва аз също нея обаче все се карахме и е пределно ясно че не сме един за друг.Имахме интимни отношения и пробвахме да сме заедно но не стана въпреки това уж останахме приятели,но си личеше че има чувства към мен както и аз към нея.Дойде един момент дето тя ме обиди просто с една думичка и мен ми се втръсна и я блокирах за 5 дни,тя ме търсеше от други профили и писа на мой приятели,след като я отблокирах продължихме да излизаме но тя се държеше малко по студено от обичайното но въпреки това пак ме викаше да се виждаме,звънеше ми да излизаме,имах дни който аз се напивах и и пишех по много текстове колко много я обичам и т.н което знам че е грешка.След това пак се държеше дръпнато но излизахме.В даден момент аз реших да сложа край на нещата като цел да прекратим всякакъв контакт,и и обясних че няма как да съм прител с човек към когото имам чувства,тя каза че ме разбира и че ще и е гадно но щом така съм решил го приема.Главно го направих за да усети моята липса и планирах да е за дълго време,но не издържах 5 дни без нея получавах паник атаки,задушаване едвам спах и всяка вечер се напивах за да мога да заспя,мисълта че може да е с друг ме съсипваше.През тези 5 дни се срещнахме "уж случайно" но ми бяха казали къде е с един нейн прител и аз минах нарочно от там и се направих на луд че говоря по телефона но като ме видя ме извика при нея и ме пита дали е било случайно аз излъгах че съм минал случайно и седях при тях известно време после аз и викам за какво ме викаш тя ме пита ти защо седиш,и така като си тръгвахме и казах мойте чувства към теб умряха и тя серйозно ми каза найстина ли са умрели,аз казах да почти ама помни че като мен няма да намериш никога и после като искаше да си кажем чао,аз и казах трябва да помислиш с твоята глава, ама ще е твърде късно(понеже е хубаво момиче има за жалост много проблеми и съответо и пие алкохол всекидневно,проблем който аз имах и отново започнах да го имам но съм споделил с родителите си и ще започна да ходя на психолог за паник атаките задушаването и огромната самота която чувствам-тези същите неща ме доведоха да не издържа и да и звънна след 2 дни от както се бяхме видяли да и кажа да ме отблокира и да станем приятели понеше нямам никакви чувства вече(излъгах)тя ми вика защо искаш да сме приятели говорихме 10 минути и вика добре ще те отблокирам да видиш че не съм като теб.Беше ми казала че се е видяла с някакво момче от друг град но не знам да са правили нещо.Сега си пишем и тя ми звънни да говорим и даже с камера "уж да ми покаже нещо"и ми говори за минали спомени намеци какво се правили преди(забравих да кажа докато бяхме се видяли "случайно" се опита да ме накара да я ревнувам...И така..Хем имам чувства хем знам че не е правилна човек хем като мисля че ще е с друг полудявам,хем си има проблеми и не искам да я оставям но и за момента не мога без нея или поне от видяното ми състояние... Толкова объркана история не съм имал,не знам дали и вие сте чували,сега съм в голяма безисходица и не знам какво да правя.
  Съжалявам за дългия и разхвърлян текст.За ориентация Аз съм на 21 момичето на 17. Ще бъда благодарен за всякакво тип мнение и съвет.
      Благодаря предварително

[mariya_koeva]

Здравейте, BeCrAzY!

Взаимоотношенията Ви с това момиче са дисхармонични, като ги "подхранвате" и двамата да са такива - карате се, сдобрявате се, блокирате се, отблокирате се. Мисля, че, за да сте готови да имате здравословна и пълноценна връзка (по принцип) трябва да поработите върху себе си. Адмирирам желанието Ви да посещавате психолог и да преодолеете проблемите, за които пишете. Хубаво е и това момиче да го направи, тъй като разбирам, че е зависима към алкохола. И тогава, когато погледнете с други очи на живота, ще имате шанс да изградите хубава връзка.

Успех!