Агресията е заложена и в човека, и в животните, от самата природа. Тя е необходима за самозащита, за обезпечаване на оцеляването на рода. Но ако у възрастните хора са сформирани способи за контрол на собствената агресия и е изработен цял арсенал от социално-приемливи способи за реагиране в случаи на външна заплаха, то у детето най-напред се проявяват инстинктивните агресивни импулси и на него му е много по-трудно да контролира себе си. Задачата на възрастните се състои в това не да подтиснат в детето естествените агресивни импулси (тъй като неотреагираната своевременно агресия притежава свойството да се натрупва в човека и рано или късно тя все пак избива на повърхността, само че с много по-голяма сила), а да го научи да изразява агресията си косвено, чрез социално приемливи способи. В статията се дават практически съвети за социализацията на агресивното поведение при децата, които са важни както за родителите, така и за педагозите.
"Оцеляването" в съвременното общество все повече и повече изисква от хората проявяване на агресия и твърдост, а понякога и жестокост. Особено уязвими в това отношение се оказват децата, тъй като при тях все още не са обособени социалните способи за реагиране на външния свят. В обичайния живот нашата агресивност ежедневно се разрежда чрез маса незначителни конфликти с различни хора. Ние можем да се научим някак да управляваме своята агресивност, но да я отстраним напълно не можем, тъй като това е един от най-силните импулси на човека.
Затова е много важно родителите и педагозите от най-ранна възраст да учат детето да изразява своята агресия косвено. Но именно на изразяването, а не на сдържането или на потискането на агресията, тъй като тя, както вече беше посочено, възниква вътре в човека и може да се натрупва при отсъствието на външно изразяване. Така прагът, при който се проявява агресията, се снижава и при все по-незначителни поводи се стига до агресивно поведение. Накрая може да се стигне до това агресията да избухне без какъвто и да било повод.
Така натрупваната агресивност просто се преадресира към какъвто и да е заместващ обект. Примерно възрастен може да удари с юмрък по масата, за да изрази приемливо агресията си към свой събеседник. Агресията се преадресира и в случаите, когато това, което я предизвиква е реално, но страшно. В този случай преадресираната агресия служи едновременно и като демонстрация за противника: „Виж какво мога да направя с теб”.
Много често агресията се преадресира върху живи обекти, както от чужд вид (животни), така и от своя си вид (хора), но при условие, че не могат да си го върнат. Получилият мъмрене на работата си мъж, обижда жена си, като се прибере у дома си, а разсърдената му жена- обижда детето, след което детето да си го изкара на котката. Преадресирането на агресията към по-слабия и с нищо не провинилия се, играе важна рола в поддържането на своеобразна йерархия.
Много е важно да се избере правилният стил на поведение с агресивното дете:
- забраните и повишаването на гласа са най-неефективните способи за снемане на агресията;
- добре е да се даде възможност на детето да изхвърли своята агресия, да я смеси с други обекти, да му се даде възможност да набие възглавницата или да скъса „портрет” на врага;
- не трябва да се допуска детето да си прави планове за отмъщение.
За детето е важно да знае, че е ценено и необходимо, че е разбрано.
По материали от руски.
Превел: психолог Л. Боянова
