Здравейте, аз съм на 25 години и никога не ми е вървяло в любовта. Неспособна съм да имам дълга връзка. Винаги съм мечтала за това и то е нещото, което много ми липсва в живота. Според мен имам много силна интуиция, може би като всяка жена. Това ми помага да разбера кога мъжете вече не искат да са с мен. Винаги аз съм била отхвърляна. Не съм много комуникативен човек и мисля, че вината е в мен. След последния ми приятел, който много ме нарани си обещах да не вярвам вече така сляпо на мъжете, но проблема е, че съм много наивен и доверчив човек. В началото на март на работа започна ново момче. Ние живеем в чужбина и кръгът от българи е малък, затова всички се познаваме и сме приятели. Той е казал на наши познати, че много ме харесва. Започна да ми обръща внимание, да идва при мен на работа, да си говорим. В началото аз бях много резервирана и дори не го харесвах като мъж. Но всички казваха, че той е много добро момче и ще бъда щастлива с него. Реших да му дам шанс. Той се държеше толкова мило, говореше ми мили неща, подаряваше ми цветя и бонбони. Никой друг не се е държал по този начин с мен и това ме спечели. Аз реших, че това добро момче не е за изпускане и реших да му дам шанс.След като преспахме, той каза, че сме заедно. Но след няколко дни аз започнах да усещам как се отдръпва. В началото ми пишеше всеки ден, въпреки че сме на работа по цял ден заедно. След това обаче спря да ми пише. Усещах как започва да става студен, въпреки че ме наричаше моето момиче и ми казваше, че много държи на мен. Вчера аз реших да му пиша, че нещата между нас не вървят и той го потвърди. Каза ми, че много са го наранявали и не може да има чувства вече. За мен това беше поредното предаване на моето доверие и сега вече найстина не знам как ще мога да повярвам отново на някого. Знам, че не е нормално да преживявам толкова краткотрайни взаимоотношения толкова дълбоко, но просто толкова искам да намеря моя човек, който да ме обича, че след всяка провалена връзка изпадам в депресия и ми е нужно много време, за да се оправя.