Здравейте! Проблемът ми е следния - обичам женен мъж. Никога не съм и предполагала, че някога мога да изпадна в подобна ситуация. Винаги съм осъждала строго изневерите на обвързаните мъже, както и позицията на любовницата, която навлиза в подобни отношения. Но ето, че точно аз се озовах в тази роля и още не мога да си простя заради това. Живота ме срещна с въпросния мъж съвсем случайно. Имахме общи приятели. Много бързо скасихме дистанцията и започнахме да разговаряме и да си споделяме всякаш се познаваме отдавна. Той сподели, че се чуства нещастен и неудовлетворен от семейния си живот, че не обича жена си, че стои с нея заради детето. Каза, че мечтае за любов, чуства, емоции и че ако ги намери това ще промени всичко. Неусетно разговор след разговор между нас се появи симпатия. Аз разпознах собствените си чувства в неговата история, защото аз преживявах раздялата с бившия ми партньор и се чувствах много самотна. И така неусетно започнахме връзка. Виждахме се често, чувахме се по безброй пъти на ден, всеки прекаран миг заедно беше вълшебство. Той ми заяви още първия месец, че ме обича,че не съм авантюра за него и че всичко ще се промени, че ще бъдем заедно завинаги. Разплакваше се пред мен в моменти на слабост и казваше, че независимо как изглежда отстрани той не е като другите женени мъже и ще остане с мен до края. Само да почакам малко. Но това малко станаха месеци, после година, после година и половина... и нищо не се променяше.. когато заговорях за темата, той я отбягваше, отказваше да говори. После последваха кавгите. Колкото повече аз настоявах той да вземе решение, той толкова повече се отдалечаваше, накрая започна и да агресира с думи, отдръпна се и започнахме да се виждаме по рядко. От почти всеки ден срещи, минахме на срещи веднъж в седмицата, а после и на срещи 1-2 пъти в месеца. Спря да говори с мен за бъдещето на нашата връзка и само повтаряше, че не било толкова лесно колкото изглежда. Не можел да вземе решение заради сина си. Забравих да допълня, че Той има болезнена привързаност към детето си, защото самия той е отраснал жез баща. Сина му е на 12 години, а той го третира като бебе Така говори за него, дори спи с него в спалнята... Искам да отбележа, че чуствата между мен и този мъж бяха силни и дълбоки, имаше страст и химия, неудържима нужда и обич... бяхме неразделни.Но когато започнах да настоявам за промяна той просто се отдалечи от мен и се промени коренно. Казва, че боледувал от всичко това, че много ме обичал... търси ме, чуваме се, но срвщите ни са рядкост... не ме пуска, но и нищо не прави да ме задържи. Аз не знам какво да правя. И как да постъпя. Моля за съвет.
