Здравейте, отдавна искам да се консултирам с човек в тази област, но винаги съм изпитвала някакъв страх и срам. Проблемът е такъв, на 17 години съм, откакто се помня нямам нормални взаимоотношения с майка ми, както би трябвало да бъде. Винаги съм искала да й се докажа по някакъв начин, че съм достатъчно добра и да се гордее с мен. Уви получавам само критики... лицемерка, егоистка, гнусна, досадна, скучна и т.н. Принципно тя е много суетна жена и винаги иска да изтъква своите външни качества и дори да смятам, че и аз съм красива по своему, тя започва да ме обижда- какъв голям нос, прекалено малко чело, различни уши, дебели пръсти, буквално всичко възможно и имам чувството, че между нас има някакво съревнование. И когато се опитам да й споделя как се чувствам, значи драматизирам. Единствено ме търси, когато иска да изчистя и оправя апартамента и да гледам брат ми и сестра ми, за да може да излезе на бар с гаджето си и ако не го направя ме наказва. Като се има предвид, че приятелят й е на нейна страна във всяка ситуация и тя го манипулира, всеки път като се караме с нея тя го използва и го заплашва,че ако не ме изгони, тя щяла да скъса с него. Стигало се е и до физическо насилие и то не рядко, когато положа усилия да разговарям с нея, тя ме гони и аз въпреки това настоявам да ме изслуша и да говорим спокойно, жалкото при нея е, че спокоен разговор няма, ако се съобразя да водим такъв, това означава да я слушам как води монолог. Точно в един от тези случаи тя прекали и ме бутна по стълбите, въпреки че се ударих сериозно не видях никакво съжаление или чувство на вина, само гняв. Имах рани от падането и потърсих помощ, исках да споделя на някого и това беше дядо ми, но тя извъртя нещата, така че сама съм си го причинила. Отдавна вече нямам сигурност в себе си, страх ме е от непознатото, срам ме е да разговарям с хора, дори с връстници, защото смятам, че всички мислят като нея и не съм достатъчно добра и няма да ме приемат. Затворила съм се в себе си и съм построила една каменна стена около мен, за да не прекрачва никой вътре. Мислех, че по някакъв начин мога да я променя, но се уверих, че такъв начин не съществува. Всеки път като се прибера изпитвам страх, като ми звънне по телефона почвам да треперя, защото никога не знам какво я е прихванало. Във финансово отношение също не ми помага по никаъв начин, въпреки че има големи възможности, но и ми забрани да си търся работа. Баща ми няма възможност да ми помага заради алкохолизма, с който се опитва да се справи, въпреки че го разбирам, тази жена мачка всичко, което й застане на пътя дори да е нейната плът и кръв.Наистина не знам как да се справя и как да се почувствам по уверена и независима от нея...
