обичах го, но не мога да си тръгна,защото е част от мен

[ALYA]

Здравейте,
Имам връзка почти от 3 години, в която се редиха щастливи и трудни моменти. Имах привличане и наистина бях доста влюбена, но в същото време започнаха и неговите навици и проблеми, които доста влияят на връзката ни. Отделно липса на комуникация и откритост, признаване на грешки за да изчистим ситуацията и да продължим напред. Но отново се връщаме в този кръг и отново се повтаря ситуация и отново аз прощавам и приемам него с всичките му положителни и отрицателни черти.
И сега се чувствам изгубена, празна, без мотивация да се грижа за себе си като жена и като човек.
Не искам да пропилявам времето си, но ми е трудно да го оставя.


Страх ме е, сякаш е част от мен, която трябва да откъсна и просто да оставя в миналото.Обичам го , но любовта ми се трансформира в повече загриженост, отколкото чиста обич и страст. Подкрепям го и искам той да се стабилизира, за да мога аз да започна моята кариера и личностно развитие и семейство. Но сякаш не стигаме дотам, а само говорим и нищо не се случва вече 3 години. Много пъти съм си мислела че може да сме по-щастливи поотделно, но нито той ,нито аз си събираме багажа.
Семейството ми не го одобрява.... може би донякъде. Но има езикова бариера и доста различия, той е твърде краен и твърд като характер. Определено ми повлия аз да се развия и да израстна като жена и да започна да шофирам и да бъда по самостоятелна, но ми лиспват много неща във връзката ми с него...
Най-близката ми приятелка живее в друга страна, а тук имам колеги, но не и близки приятели с които да споделя ситуацията в която съм.
Обективно и глобално и общо гледам на нещата и не виждам продължение, а една стена и кръг около нея. Семейството ми е далече, и някои неща съм споделяла, но съм емоционално обвързана и имам нужда от професионално мнение, съвет  за да взема живота си в ръце. Не искам да губя повече време, но незнам как и накъде.

[mariya_koeva]

Здравейте, ALYA!

Направи ми силно впечатление следното: "Подкрепям го и искам той да се стабилизира, за да мога аз да започна моята кариера и личностно развитие и семейство. Но сякаш не стигаме дотам, а само говорим и нищо не се случва вече 3 години". Аз съм против ултиматуми (например: "Или се взимаш в ръце и се стабилизираш, или връзката ни приключва"). Вярвам, че те не водят до нищо добро, а напротив - създават допълнителни стрес, безпокойство и напрежение. И грешно решение! Затова Ви съветвам да поговорите отново с Вашия приятел и да му обясните, че имате нужда да усещате отговорност и сигурност от негова страна към Вас и връзката Ви. Че имате нужда да комуникирате повече помежду си. Че приемате самия него както с положителните, така и с отрицателните му черти (всеки има и от двете), но искате да бъде по-активен в живота. Дайте му известно време и ако нещата не се променят, явно това не е човекът за Вас и ще трябва да продължите напред, за да си позволите да сте щастлива.

Желая Ви успех!

Мария Коева
психолог

[ALYA]

Здравейте,


Аз не съм му поставяла ултиматуми, защото аз смятам ,че не е това начина нещата да се подобрят.
Когато повдигам тема на разговор, усещам неговото напрежение, (тъй като му е трудно да се справи с всичките му отговорности), как ще избухне всеки момент( той просто се затваря) и общо взето не се получава пълноценен разговор.
Обикновенно изчаквам, когато е в добро настроение и всичко е прекрасно, за да повдигна важни въпроси, но неговото заобикаляне и отговор ''да ,да, всичко е наред, ще го направим'' .
Имало е моменти, когато сме провеждали хубав разговор и тогава съм усещала надежда и стабилност. И след това отново той се предава. Чисто икономически аз съм тази, която поддържа връзката. При него желанието за работа е съвсем различно. Обикновенно работи от вкъщи и това да се събуди рано като 8 или 9 е трудно за него. Аз трябва да го събуждам всеки ден. В началото не го будих въобще, разбирате ли, аз не съм  и не искам да съм като негова "майка", но сякаш се превърнах. ...
...


Просто самия факт ,че усещам как нишката се е изтънила толкова между нас, и няма за какво да продължаваме... и как аз нямам сили да си събера багажа и да замина и да търся начин да си стъпя на краката в България или Чужбина където и да съм, усещам разочарованието , че съм се провалила като жена, без да съм реализирала семейство... В очите на близките и приятелите ми изглеждам като нереализирана жена.. Не съм жена, която хленчи.... от студентка работя и се издържам сама. Успях да събера пари и да работя в престижни хотели и курорти. ...
А сега не мога да се изправя..  Животът ми свършва и започва...Как? На какво да се опра. Търся в себе си опора. Не я намирам, не я чувствам, има буца и водопад от сълзи. Как бихте ми помогнали? Какво бихте ми казали?Имам нужда да ми помогнете?

[ЦециВихронрав]

от студентка работя и се издържам сама. Успях да събера пари и да работя в престижни хотели и курорти. ...

Вие сте самостоятелна успяваща жена, която просто не е случила на мъж.
Нямате причина да се чувствате непълноценна пред себе си и пред близките си. Партньорът Ви е този който трябва да се чувства така. От прочетеното обаче разбирам, че на него му е много удобен този живот - Вие носите отговорност за всичко, дори и за връзката, а той си живее като разглезено малко дете.
Има една приказка или поговорка "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!". Помислете какво искате и действайте. Никога не е късно за ново начало.