Този материал ми се стори доста занимателен. Как мислите, дали начинът, по който се отнасяме към населеното място наистина се отразява на поведението ни като хора в общността?
Проклятието на мръсния град или как боклукът по улиците увеличава антисоциалното поведение и престъпността
"Представете си, че кварталът, в който живеете, е осеян с рисунки по стените (графити), боклуци и невърнати на мястото им пазарни колички. Дали такава среда ще ви накара да цапате, да пресичате забранени площи и дори да крадете?"
С този въпрос започва много любопитна научна статия, публикувана в престижното списание на Американската асоциация за развитие на науката (Science 2008, doi: 10.1126/science.1161405 ). Тя потвърждава експериментално недоказаната досега хипотеза, че градският безпорядък, разбиран като цапане, графити и т.н., се разпространява подобно на болест в обществото.
Теорията на счупения прозорецОще в далечната 1982 г. в списание Atlantic Джордж Келинг и Джеймс Уилсън публикуват интересна хипотеза. Според нея проявите на бъркотия и безредие (от англ. disorder), като например счупен прозорец, хвърлен не на място боклук и графити по стените, предизвикват други видове антисоциално поведение и дори незначителни престъпления. Според т.нар. теория на счупения прозорец, ако "знаците на безредие" бъдат премахвани, спазването на обществените и дори законовите норми ще се увеличи. Изрисуваните графитите (надписи или рисунки) или счупени прозорци върху една сграда показват, че за нея никой не се грижи и това предизвиква вандалско поведение сред минувачите.
В средата на 90-те години на миналия век кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани, повлиян от тази теория, започва кампания за изчистване на града от графити, всякакви следи от вандализъм и мръсотия по улиците. Резултатът е сериозно намаление на антисоциалното поведение в града и дори понижение на случаите на дребна неорганизирана престъпност. Похватът на "чистия град" се възприема и в други населения - в държави като Англия, Холандия, ЮАР и изглежда носи успех навсякъде.
От научна гледна точка обаче намалението на антисоциалното поведение сред жителите на дадено населено място може да се дължи на ред други фактори, а кампанията на Джулиани и много други негови колеги да е просто съвпадение. Причинно-следствената връзка си остава недоказана. Или поне - досега.
Град Грьонинген, ХоландияНа сцената се появява д-р Кийс Кайзер от университета на Грьонинген. Заедно с колегите си той за пръв път ще докаже, че бъркотията и цапаницата около нас са причина за повече боклук, нарушени норми и даже кражби.
Социалните експерименти на екипа психолози са извършени с нищо непредполагащи хора по улиците на града в еднакви условия като време на деня, метеорологични условия и т.н. Всички получени резултати биват обработвани на базата на една единствена разлика - дали средата е била чиста и подредена или мръсна и неподредена.
Хипотезата на д-р Кайзер е, че в обкръжение на боклук и нарушени норми, хората ще цапат и пристъпват общоприетия ред. Нещо повече - учените допускат, че мърлящината ще предизвиква и неспазване на наложени правила (като табела, оказваща, че преминаването е забранено) и дори на някои закони.
ЕкспериментитеСтена, пред която има стойка за велосипеди. Стената е чиста от надписи, а на кормилото на всяко колело е закрепен бяло листче с пожелание за весела Коледа от името на несъществуващ спортен магазин. За да подкара велосипеда, човек трябва да свали листчето от кормилото. Наоколо обаче няма кошчета и нищо неподозиращите участници в експеримента са изправени пред избор - или да вземат ненужната хартия със себе си, или да я хвърлят на земята (антисоциално поведение; всички знаем, че да мърсиш е лошо). 33% от всичките 77 наблюдавани велосипедисти избират да изцапат алеята.
На следващия ден стената пред заключените велосипеди е нашарена с графити от изследователите. Как ще постъпят колоездачите в този случай с листчетата? 69% от тях избират да ги хвърлят на земята. Това е два пъти повече, отколкото когато стената е без надписи, тоест обкръжението не е изцапано.
При следващия експеримент учените слагат временна ограда пред паркинг. Тя принуждава шофьорите да заобиколят около 200 метра, за да стигнат до колите си през друг вход. В оградата обаче има дупка, тоест през нея може да се мине без усилие. Две различни големи табели оказват, че преминаването през оградата и заключването на велосипеди за нея е забранено.
Колко шофьори няма да спазят изискването за непреминаване, ако 4 велосипеда са вързани на място в близост до оградата? Нарушителите на правилото са едва 27%. В случай обаче че четирите колела демонстративно са заключени непозволено за самата ограда, цели 82% от грьонингенските шофьори пресичат забранената територия.
Изследователите откриват също така, че два пъти повече хора (30% срещу 58%) хвърлят боклук на земята на паркинга на супермаркет, когато има произволно разпръснати пазарски колички въпреки наличието на табела с указание след употреба те непременно да бъдат връщани на местата си.
Звук и кражбаСледващите два експеримента са най-впечатляващи, черешката на тортата. Те показват, че мърлявата градска среда увеличава дребните престъпления, както и обратното - нарушаването на законите води до погазване на възприетите социалните норми.
В Холандия през седмиците преди Коледа е забранено да се взривяват пиратки. Наказанието е 60 евро глоба. Всички холандци знаят добре за тази забрана. Изследователите слагат познатите ни вече листчета на велосипеди, заключени до станция на метрото, и наблюдават колко от хората ще хвърлят листчетата на земята и колко ще ги вземат със себе си, когато чуват (или - не) шум от взривени пиратки. Според учените, подобен шум веднага предизвиква усещане, че законът е нарушен. Това е логично - всички знаят наредбата, а звукът от пиратка е трудно да се обърка. И така?...
Половината колоездачи избират да замърсят Грьонинген в отсъствието на "закононарушаващия" шум. Чуват ли пиратки, процентът нараства до 80. И това е само като чуват "престъпното деяние", но без да го виждат. Този експеримент според Кийс Кайзер показва, че най-леките нарушения на законовите норми предизвикват увеличение на погазването на социалните норми. С други думи, се наблюдава своеобразно "пренасяне" на неподчинението на законовите правила към неподчинение на обществено приетите. Възможно ли е и обратното? Ще ни кара ли мръсотията да престъпваме закона?
Отговорът е положителен (и стряскащ). Удобно прикрити, изследователите наблюдават пощенска кутия, от която се подава пуснат плик. В него ясно се вижда банкнота от 5 евро. Ще я откраднат ли минувачите и пускащите писма или пък ще побутнат плика, за да влезе изцяло в кутията? Може би просто ще отминат?
Във въпросната ситуация 13% от 71 минувачи открадват парите. На следващия ден изследователите разхвърлят боклук около кутията. Процентът незабавно скача - 25% от минувачите си заминават с банкнотата. Ако пък кутията е изрисувана, 27% се проявяват като крадци. Изводът е очевиден - нарушените по-рано обществени норми (например да не се цапа) са "заразни" и водят до ново неспазване на законовите норми.
Причините26 години след появата й теорията за счупения прозорец е експериментално доказана. Мърлявата градска среда води след себе си още повече боклук и дори леки престъпления. Но защо е така?
Първата и може би най-очевидна причина е, че хората правят като другите хора. "Ако всички хвърлят фасовете си на земята, защо точно аз да не цапам? Щом така се прави, значи е приемливо." Според учените, лошият пример води до копирането му, а оттам - и до отслабване и погазване на вече възприетите обществени норми.
Друга причина е егоизмът. Хората искат да действат според някакви свои цели, които понякога се разминават с обществените и законовите норми. Примерно кажи-речи всеки иска да има 5 евро повече, но взимането им е кражба, тоест нарушение на закона. Престъпването на правилата обаче е опасно. Дали? Ако навсякъде около нас има знаци на неспазването на реда (разхвърлян боклук там, където не трябва да го има, и т.н.), то тогава е съвсем ясно, че опасността не е голяма. Явно няма да последва санкция - просто иначе наоколо нямаше да изглежда така. В условията на погазени норми е по-лесно на свой ред да сториш някакво "нарушение" в името на собствените стремежи.
ПриложениетоСпоред изследователите [изследването] "носи ясно послание за политиците и полицията: ранната диагностика и превенцията на безредието са жизненоважни за борбата срещу разпространението му. Проявите на безпоредица като счупени прозорци и графити предизвикват други прояви на неуместно поведение (например цапане или кражби), което на свой ред води до погазване на други норми, тоест цялостно намаляване на способността на обществото да действа правилно".
Несъмнено Кийс Кайзер е прав - лошите дела имат лоши последствия. Според него е по-добре дадено правило да липсва, отколкото никой да не се съобразява с него. Второто, както видяхме, води до нарушение на друго правило и после пак, и пак... Нещо, което до болка познаваме в България.
Според Кайзер пътят към спазване на правилата минава през личния пример и обясненията защо дадена социална или законова норма е полезна и необходима. Правителството на Холандия забранява пушенето в ресторантите през лятото, но не обяснява - защо. Ограничението среща огромна съпротива и е доста нарушавано. В други държави като Ирландия и Шотландия разясненията са предхождали забраната и тя е била приета спокойно от хората.
Ясен Пекунов
вестник "Капитал"
www.capital.bg
