Как да се справя с майка ми?

[love]

Здравейте, много се радвам, че има полезен и интересен сайт като вашия. От доста време искам да разреша един проблем и реших да ви го споделя. Ще съм ви много благодарна, ако можете да ми помогнете по някакъв начин. 

Не съм близка с майка ми и когато бях малка тя не проявяваше разбиране към мен, не ме подкрепяше, прегръщаше. Пред непознати казваше, че съм срамежлива и дълго време се мислех за такава и все още имам подобни притеснения. Разбираше се
повече с по-голямата ми сестра. Когато излизахме заедно ме изолираха, често не ми даваха обяснение и ми се смееха. Когато й споделях, не оставаше само между нас и един ден просто спрях да й се доверявам. Тя замина за чужбина когато бях малка. Идваше си за кратко и пак отиваше. Преживявах го много тежко, но с времето ставаше все по-слабо. Отгледа ни баща ни, който се грижеше за нас и всъщност ми е дал много повече.

Сега майка ми си е тук, аз съм по София. Започна да ми звъни по-често, но реално трябва нещо да е станало, за да има какво да си говорим. Прехвърля ми негативните си черти и чувства с изрази: „ти си като мен“, „от малка си такава“.

Опитвам се да запазя спокойствие при такива ситуации и виждам как това още толкова я нервира. Казва ми неща, които ме нараняват. После ми се извинява и общо взето все си го изкарва на мен. Аз също съм особен характер, бях кисело дете и голям инат.

От известно време се старая да се справям с емоциите си по по-ефективен начин и да не си го изкарвам на другите и до някъде имам добър резултат. Искам да съм по-позитивна и вече се старая да гледам към хубавото и това което ме зарежда положително. Опитвам се да приема и себе си и другите такива каквито са. Искам и мен да ме приемат. Искам да реша този проблем и да продължа напред. 

Мислила съм да й напиша писмо, за да знае как се чувствам, но ме е страх да не й стане нещо, тъй като има проблем със сърцето.

Разказвала ми е, че когато е била малка нейната майка я е биела много, а за баща й - само хубави неща. Е мен не ме е била толкова много, но не искам да има само негативни неща помежду ни. Когато имам мое дете един ден искам да му дам много любов, разбирателство, подкрепа, да го науча на много неща. Може би тя има нужда от помощта ми и въпреки че аз съм детето, аз трябва да направя първата крачка към по-добри взаимоотношения. Какво да направя, когато ме обижда или съди? А как да се разбирам повече с нея? Аз съм й простила за всичко, но не искам да прекалява. Дали да не говоря директно и открито със нея?
 
Благодаря ви много за отделеното време! 

[mariya_koeva]

Здравейте!

Усещам искреното Ви желание да имате по-топли взаимоотношения с майка си и се радвам, че сте инициаторът, който мисли и разсъждава в посока "позитивна промяна". Но ако искате да бъда честна с Вас, бих могла да кажа, че родителите, които не са обръщали достатъчно внимание на децата си като по-малки, не са им дарявали достатъчно любов, грижи и внимание и са развили ниско самочувствие у тях на база вербална или невербална агресия, много трудно успяват да се сближат с децата си на по-късен етап от техния живот. Тези родители осъзнават грешките, които са допуснали във възпитанието, но късно... много късно. Често те продължават да налагат мнението си и да карат децата им да се чувстват "малки" и несамостоятелни, даже и когато те (вторите) вече имат собствено семейство, работа и са се развили като самостоятелни, зрели хора. Например, както сама казвате, Вашата майка продължава да Ви кара да се чувствате по този начин, като казва, че "от малка сте такава". Продължава да Ви наранява. Според Вас тя има ли нужда от Вашата помощ наистина? Не сте ли Вие тази по-скоро, която има нужда от нейната помощ? Като Ваша майка? Често такива родители несъзнателно прехвърлят вината върху децата си, карайки ги да мислят, че те нещо не са направили, както трябва, че те нещо са сгрешили и т.н. Истината е, че майка Ви много трудно може да се промени (да не кажа невъзможно). Както Ви казах, тя ще осъзнае грешката си, но късно. Но Вие тогава така или иначе е голям шансът да сте се отдалечила емоционално още повече от нея. Много смело от моя страна е да Ви насърча да й репликирате по телефона или да направите дистанцията между вас двете колкото е възможно по-голяма. Това, което аз мога да Ви посъветвам, е да държите на достойнството си. Когато сте права за нещо, да отстоявате принципите и правата си. Когато имате мнение за нещо - също. Когато Ви наранява с думи, може да й зададете въпроса: "Майко, правилно ли е според теб да разговаряш с мен по начин, който ме кара да се чувствам зле?" Ако искате, може да й зададете този въпрос и директно. Опитайте се да разговаряте с нея, вместо да й пишете писмо. От директната комуникация може да извлечете много повече информация.

Какво имате предвид, когато казвате, че се опитвате да приемате другите такива, каквито са? И че се стараете и Вас да приемат?

Мисля, че няма да Ви се отрази зле, ако посетите колега психолог. Имате емоции, които е хубаво да се излеят на четири очи.

Мария Коева
(помощник-консултант)

[love]

Здравейте, Мария

Радвам се, че получих отговор толкова бързо. 

Мисля че майка ми е осъзнала вече грешката си към мен. Случвало се е да ми се извини за това, че е заминала (когато съм била малка) и че не сме толкова близки. Но продължава да използва изрази, които ме обиждат. Ще опитам при следващото ни виждане да й обясня, че така ме наранява и че съм зрял човек, който заслужава уважение.

Може би "опитвам се да приема и себе си и другите" не е най-подходящия израз. Тъй като майка ми ме критикуваше и съдеше, и аз дълго време се отнасях така с хората около мен -  с неразбиране, все да давам съвет, да се опитвам да променям човека до мен. Един ден разбрах, че това е много погрешно и че трябва да се държа с хората така както искам те да се държат с мен. Осъзнах, че искам да ме приемат, без да ме променят, защото живота е един и си е само мой. Всеки сам решава за себе си. 

Сега съм на такъв етап, в който ми е трудно, но ще намеря начин да направя нещата, които искам и да постигна целите си, независимо дали имам подкрепата на майка ми. Според вас как мога да загърбя миналото? Или просто трябва да спра да мисля за това.

Бих се възползвала от консултацията, която предлагате. И искам много да ви благодаря за отговора и конкретните съвети, точно от това имах нужда. 

[mariya_koeva]

Здравейте отново!

Когато един човек Ви уважава достатъчно, той ще Ви приеме такава, каквато сте. Същото се отнася и за Вас. Всеки е уникален и индивидуален, със свои собствени възгледи, интереси и светоглед за живота и е хубаво да уважаваме идентичността на другия. Разбира се, ако поведението на човека Ви отблъсква, тогава наистина е хубаво да поговорите с него НЕ с цел да го промените (това може да се случи единствено, ако отсрещният човек пожелае), а да му споделите, че това пречи на пълноценните съвместни контакти помежду ви.

Няма как да загърбите миналото. То е част от Вас и от Вашия живот. Вие може да позабравите по естествен път някои от неприятните спомени и емоции, които сте преживяла, но не може да го откъснете и хвърлите. Отработването на тези неприятни емоции се случва с помощта на психолог, с когото директно работите. Виртуалната психологична консултация е в състояние да мотивира и активира човека да вземе най-правилното решение и най-правилния подход как да промени конкретната ситуация, но живият контакт е незаменим. Особено в случаи като Вашия, където има доста натрупани негативни емоции. Затова е добре да осъществите директен контакт с колега психолог.

Успех!

Мария Коева
(помощник-консултант)

[love]

Здравейте, Мария!

Да, знам че всеки е индивидуален. Старая се да не повтарям грешките си. Също искам и спрямо мен да не ги повтарят. Благодаря Ви много за съвета! 

[A.K.D.]

Здравейте!


Чета въпроси и отговори във форума и наистина считам, че съветите, които се дават са много ценни.